Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
В този момент пръстта спря да хвърчи нагоре и от дупката се подаде първо главата на Безмер, а после и цялото му тяло. Той намръщено гледаше към Ермиар, без да прояви никакви признаци на учудване. Само промърмори сърдито:
— Знаех си, че ще ми създадеш проблеми. Защо не си вървиш по пътя, а се вреш, където не ти е работа? — и без да се бави се запъти към коня си.
— Чакай — Ермиар тръгна след него, — няма ли да ми обясниш какво става тук?
Безмер невъзмутимо продължаваше да върви.
— Не.
Ермиар го настигна и застана пред него.
— Ще ми обясниш, защото аз имам нещо, което ти трябва!
— Ако имаш пред вид нахалство, грешиш, запази си го за себе си.
— Виж, внимавай как ми говориш! Няма да търпя вечно наглостта ти — отвърна ядосан Ермиар и хвана дръжката на меча си. Бе му омръзнало да си затваря очите за грубите обноски на мъжа.
Но когато Безмер видя, че работите отиват към сериозна свада, омекна и се постара да успокои Ермиар.
— Не искам да съм груб, но аз не преследвам хората и не им се вра в работата — намусено отговори той.
— Слушай, аз наистина имам нещо, от което ти се интересуваш — Ермиар изтегли верижката от врата си и извади медальона.
Безмер го погледна внимателно и ядосано възкликна:
— Откъде имаш това?
— Първо ти ми кажи какво е това място тук и защо ти трябва медальонът?
— Кой ти каза, че медальонът ми трябва? Загарда ли?
— Не, аз ви подслушах вчера, докато разговаряхте в стаята ти.
Безмер се замисли за момент, преди да яхне шарения си кон, изгледа го продължително и каза:
— Последвай ме.
Ермиар се затича да отвърже коня си, яхна го и препусна след Безмер.
В двореца Юртия царяха смут и суматоха. Кан-царица Деви бе закачила бели пердета на прозорците си в знак на голяма скръб. Принцеса Деница Стювиги бе отвлечена. „Глиганите“ обикаляха на групи по коридорите и общите помещения. Присъствието им в двореца бе утроено, за да пазят останалите членове от семейството на кан-предводителя Умар. Отряди войници обикаляха из града и претърсваха всяка съмнителна къща, кръчма или хотел. Вихтун, когото тази вест завари на лагер във външния град, бе сформирал дружина, с която обикаляше околностите на града вече трети ден. Но от принцесата нямаше и следа.
Слънцето вече преваляше, когато кан-царица Деви получи известие, че Деница все още не е намерена. Тя смръщи вежди. Кан-царицата бе отговорна за официалната кореспонденция на двореца и тъй като считаше, че не е редно да отлага повече, седна да напише писмо до Иртхитюин и Андала. Свидела, сестрата на мъжа й, се наведе над рамото й и погледна към все още празния лист на бюрото.
— Недей, не им пиши още — разтревожено прошепна тя, изправи се и се приближи към масичка в ъгъла, отрупана с напитки.
Кан-царицата я проследи с поглед:
— Рано или късно ще се разбере. Не мога да крия вечно липсата й.
— Може да избухне конфликт, Деви.
— Знам — тъжно поклати глава Деви и въздъхна. — Как е възможно да изчезне точно сега? Та дворецът е с постоянна охрана, а външният град гъмжи от войски. Дори в покоите й бдят „глигани“. Това е лудост. Трябва да има крила, за да изчезне.
Свидела повдигна рамене:
— Нямам представа. Наистина е необяснимо, но е от ясно по-ясно, че Деница сама е избягала.
Деви изненадано я погледна:
— Какво те кара да го мислиш?
— Тя се държи странно още от самото начало. Избягва всички и се усамотява. Вихтун не е щастлив с нея. Според мен, без самата Деница да го пожелае, няма как да я отвлекат оттук. Тя е планирала бягството си.
Деви поклати глава и се загледа замислено в тъмните очи на Свидела.
— Това са силни думи.
— Но верни — Свидела отпи от чаша вода и прямо погледна Деви в очите. — Аз харесвам Деница. Тя е най-красивата жена, която съм виждала, но решителността и независимостта, които излъчва личността й, ме карат да изтръпвам. Плаши ме, Деви, тя не е добра съпруга на сина ти.
— Това са глупости, Свидела. Деница е младо и объркано момиче и аз съм много притеснена за нея. Забравяш, че сме във война. Може да е отвлечена за заложничка и … — Деви замълча и ужасено прехапа устните си. — Каквото и да се е случило, трябва да я намерим. „Глиганите“ я издирват навсякъде. Вихтун също я търси. Моля се на Живото Дърво да е добре и скоро да се завърне.