Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
— Преди да го вземеш, да знаеш и да помниш: До вратата друг ще те заведе, но ти трябва да я отвориш!
Старата постави верижката на масата, изправи се и се скри зад завесата, откъдето се бе появила. Ермиар взе верижката и я разгледа. Бе изработена от странен, непознат за него метал, а на нея висеше закачен голям кръгъл медальон от същия метал. В средата на кръга бе гравирано свещеното дърво, заобиколено от надписи на савхи. На обратната страна на медальона изпъкваха само три окръжности, две от тях — близо една до друга, а третата — по-отдалечена от останалите. Всичко това му се стори много странно, но той се замисли за момент, каза си на ум: „Какво пък толкова, ако го взема?“, и закачи верижката на врата си. Измъкна се бързо оттам и слезе внимателно по паянтовите стълби. Загарда го очакваше:
— Оставила съм ядене в стаята ви.
— Благодаря ти — погледна я право в очите. — Майка ти е странна жена, Загарда.
Момичето наведе глава:
— Веднъж тя ми каза, че не сте попаднал случайно тук, а за да възстановите равновесието, но не знам какво означава това. Каза също, че сте с добра душа и затова злото ви е повикало в Кодили.
Тези думи на девойката затвърдиха убеждението на Ермиар за старата. Загарда сякаш усети това и добави:
— Някои казват, че е луда. Струва ми се, че и вие искате да кажете същото.
Ермиар не обичаше да се оправдава и увърта, затова не каза нищо повече, а се запъти към стаята си.
Когато се качи на колесницата и хвана поводите, почувства в себе си огромна сила. Тя го теглеше напред и той забрави, че търси душата си. Всичко останало загуби смисъл освен това, да овладее тази сила и да я използва, за да насочва колесницата, накъдето си поиска.
— Аз хванах живота в ръцете си — помисли той и препусна бърз като вятъра.
IX глава
Обсадата
Деница, облегната на прозореца, премести погледа си от препускащите в далечината конници, предвождани от Янкул, Вихтун и Угаин, и го устреми към мястото в градината, където бе видяла Салистар в деня на пристигането си. Птички прехвърчаха по клоните на високото дърво и слънцето шареше с отблясъци едрите му листа. В свежата утрин нямаше какво да я безпокои, но тя се чувстваше по-самотна и по-объркана от всякога.
Кан-предводителят Умар бе тръгнал ден по-рано от синовете си. Дойде новината, че Артебос е обсаден, и въпреки че бе на голямо разстояние от Юртия град, кан-предводителят взе мерки за защита. Всички мъже се събираха на лагер във външния град, откъдето щяха да бранят вътрешните стени на града, приютили жените и децата им и двореца Юртия.
Деница обаче не се притесняваше толкова от войната, колкото от пристъпите, които продължаваха, и от странната поява на Салистар в деня на пристигането. Все повече я свързваше с поличба за нещо лошо. А отношенията им с Вихтун потвърждаваха опасенията й — нещата между тях не вървяха въпреки доброто начало. Тя не можеше да се отпусне пред него, не го харесваше и компанията му я отегчаваше. Само няколко дни след решението си да се опита да го заобича разбра, че това е невъзможно. Янкул й се сърдеше и я отбягваше, както тя бе постъпила с него по време на пътуването. Майката на Вихтун кан-царица Деви се стремеше да се сближи с Деница. Интересуваше се за здравето й, канеше я на дворцови сбирки и по два-три пъти на ден търсеше компанията й. Но Деница изпитваше угризения за това, че не обича Вихтун, и въпреки симпатията си към кан-царицата се стремеше да избягва компанията й. Това поведение я обрече на изолация и самота. Избягвайки Деви, Деница губеше шансовете си да води пълноценен социален живот.
Въздъхна и прокара ръка през косите си. Мислите й се въртяха най-вече около пристъпите, които продължаваха. Единствено личната й ка-придружителка знаеше за тях, но Деница я бе предупредила, че ще я убие, ако каже и дума на някого. Постоянно се страхуваше Вихтун или някой друг да не види припадъците й, затова почувства известно облекчение, когато мъжът й замина за външния град. Едва бе успяла да го убеди, че е сънувал в нощта, когато бе получила последния пристъп. Най-много я измъчваше фактът, че няма към кого да се обърне за помощ. Тя въздъхна и тъкмо когато се извърна да се прибере в стаята си, зърна тъмната и висока фигура на Салистар. Той стоеше на същото място до дървото и я гледаше. Този път Деница отвърна на погледа му и в продължение на няколко минути двамата останаха втренчени един в друг. Салистар пръв извърна очи и се огледа наоколо. Из парка се мяркаха войници, охраняващи двореца; сред храстите и цветните лехи градинарите поливаха, плевяха, подкастряха, окопаваха… И въпреки че Салистар стоеше на видно място, никой не забелязваше присъствието му. След като обходи всичко с поглед, той отново се обърна към Деница, която го наблюдаваше внимателно. Вдигна ръка и посочи към една беседка недалече от мястото, на което стоеше. Беседката бе прикрита почти изцяло от зеленина. Сърцето на Деница щеше да изскочи, толкова силно туптеше. Но тя решително излезе от стаята, с намерение да отиде в беседката и да разбере какво иска този мъж от нея.