Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
По-бързо от очакваното те се бяха приближили до планинската верига — стена от черен, прорязан от процепи базалт, която се издигаше пред тях сред равнината. Летяха с неотслабваща скорост.
След десет минути достигнаха до високото плато с розовеещи стръмни стени, които се издигаха зад брега на река. Платото бе покрито с тъмнозелена растителност като джунгла. От горе тя изглеждаше напълно непроходима, гъста като килим, без ни най-малка пътечка.
— Намираме се над резервата на аслотите — чу се глас от високоговорителя. — Свободен полет ли желаете, или нов курс?
— Насочете се към центъра. Как изглежда лъчеизпускащият купол?
Секунда мълчание. След това гласът каза:
— Предлагам оптическо описание.
Чу се тих, после усилващ се трептящ звук. От пода между седалките се издигна статив, светна телевизионен екран. Цветни линии пробягаха по сивата повърхност, сляха се във формата на лещообразно тяло, което ставаше все по-плътно и овално, колкото повече балонът се приближаваше към средата на платото.
Изведнъж трептящият звук заглъхна.
— Центърът на лъчеизпускащия купол е достигнат — прозвуча от високоговорителя.
— Преминете към курс в кръг, като се приближим на оптимално разстояние — каза Лука.
Описвайки кръгообразни движения, функрафтът се заспуска надолу, докато се понесе само на няколко метра от короните на дърветата.
Асмо наблюдаваше зорко надолу.
— Виждате ли нещо, Лука?
Тя поклати глава. Нищо не можеше да се разпознае, надлъж и шир — гъста тъмнозелена джунгла.
Телевизионният екран се изпълни от куполообразно извита повърхнина. Докато балонът бавно описваше широк кръг, геометричното тяло на екрана остана непроменено.
— Бих искал да погледна това нещо отблизо.
— Няма да се приближим повече — каза Лука. — Функрафтът има защитна автоматика. Тя осигурява безопасна дистанция от твърдото лъчение.
— Ще се приземим извън пределите му. Например тук — той посочи телевизионния екран. Едно тясно разклонение на платото не бе обхванато от лъчеизпускащия купол.
Лука кимна.
— Би било възможно. Но какво се надявате да видите?
— От горе не може да се разбере нищо. Трябва да знам как изглежда там, долу, дали може да се премине през джунглата, или за това са необходими сечива.
Лука въздъхна и даде няколко разпореждания — балонът промени курса си. След няколко секунди те се приближиха до скалист ръб, който като останалата част на високото плато бе покрит с тъмнозелена растителност.
— Приближете функрафта плътно до върховете на дърветата — каза Асмо, — аз ще се смъкна по стълбата им.
Лука се изсмя:
— Натиснете червения бутон за приземяване. Балонът спря да се движи и една секунда остана спокоен. Тогава от пръстеновидна дюза под функрафта излезе със свистене облак прах, който се изсипа надолу по короните на дърветата. За няколко минути докоснатата от праха растителност се стопи и се разпадна.
Образува се кръгла, около двадесет метра широка яма. Балонът бавно се плъзна вътре, обгърна ги недействителна, смарагденозелена светлина. С лек тласък превозното средство се приземи върху кръглата, очертана като с пергел повърхност, която се състоеше от черен слой рохкави буци.
Балонът изпусна топлия въздух. Чрез силно всмукване обвивката и въжетата бяха прибрани в защитна кутия в задната част на функрафта.
Това бе странна джунгла. Стъблата на растенията, с дебелина на ръка, направени като от стъкло, се преплитаха в дебели колони, достигаха почти на сто метра височина и образуваха горе един метър пласт от тъмнозелени листа, които се извиваха като арки между колоните.
Почвата между стъкловидните колони бе покрита с лъскав от влага син мъх. Асмо се измъкна навън.
Лука го последва колебливо. Тя се приближи плътно до него, търсейки закрила, сложи ръка на рамото му и уплашено се огледа наоколо.
— Гледката на естествената природа е отблъскваща, във висша степен противна.
— Какво ви смущава в нея?
— Всичко расте както си иска, в пълен безпорядък. Без евгениката не знаеш на какво можеш да разчиташ. Намирам това за отвратително.
Асмо се засмя.
— Няма защо да се безпокоите. Огледайте се. Всичко е спокойно.
Чу се лек, усилващ се и заглъхващ звук. Като че ли хиляди алпийски мармоти свиреха тихо през зъби.
— Какъв е този шум?
— Не зная — прошепна тя. — Моля ви, нека отново излетим.
— Защо? Аз мисля първо да попътуваме малко и да видим откъде започва лъчеизпускащият купол.
Тя трепна.
— Какво? Вие смятате да изложите на опасност живота си в тази ужасна джунгла? Нима сте си загубили разума?
— Какво може да се случи? Нали функрафтът има автоматична защита.