По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
Тя се засмя.
— Не, няма да ме изненадаш. — Притисна се към него и сложи глава на рамото му, докато пръстите й продължаваха игриво да милват гърдите му. — Надявам се, не направихме някоя ужасна грешка, нали?
— Защо? Да не мислиш, че може да си забременяла?
— Не, нямах предвид това.
— Какво имаше предвид тогава?
— Имам предвид… Е… не разбираш ли, Джаред? Заради това се опитах да избягам. Страхувах се, че може да се случи.
— Мисля, че точно това трябваше да те накара да останеш, а не да бягаш.
Той не разбираше. Виктория нямаше желание да му обяснява. Все още се наслаждаваше на интимността, на удоволствието от мига. Беше й толкова хубаво!
Тя плъзна ръка по плоския му корем. Мускулите бяха стегнати и твърди. Първите лъчи на слънцето вече проникваха през прозореца и тя можа да забележи как възбудата се надига в слабините му. Отмести ръка и целуна гърдите му.
— Някога Трейси бе решила, че е бременна — каза той, като гледаше замислено в тавана.
— Това разстрои ли те?
— Не, но тя се разстрои. Предполагам, и аз съм бил малко разтревожен, защото трябваше да се оженим.
— А не искаше ли да се ожениш за нея?
— Идеята не допадаше на родителите й.
— А на теб?
— Исках да завърша колеж преди това. Още спорехме как да постъпим, когато тя разбра, че въобще не е била бременна.
— Трябва да си бил доволен.
— Във всеки случаи нещата вече се бяха объркали. Родителите й наистина бяха разстроени от връзката ни.
— Знаеш ли какво е станало с нея?
— Няколко години след като си отидох, помолих Маки да я открие. Каза ми, че живее в Такома. По-късно чух, че се е омъжила и има две деца. Повече никога не попитах за нея.
— Бедният Джаред!
— Няма значение. Когато обърнах гръб на света, Трейси остана там. Знаех, че никога вече няма да бъдем заедно.
— Все още не мога да разбера защо си останал толкова дълго в планината. Не изпитваше ли необходимост да се върнеш?
— Не, аз просто не исках.
— Защо?
— Виктория, не желая да говорим повече за това. Моля те, не ме питай нищо.
Тя сложи ръка на рамото му.
— Съжалявам, ако съм била неделикатна. Мислех за теб, Джаред, исках да ти помогна.
— Наистина ли?
— Затова дойдох.
— Не знаеше обаче, че отношенията ни ще стигнат дотук.
— Не, вярно е, не предполагах, че ще се любим.
Той погали лицето й.
— Радваш ли се, че си тук?
— Нещо повече, щастлива съм в този миг.
— Избягваш отговора.
Тя го погледна в очите и безпокойството й нарасна.
— Защо усложняваш нещата?
— С други думи, отговорът ти е „не“.
— С други думи, не съм имала време да мисля за това. Чувствата ми са объркани…
— Моите не са! Необходимо е време. В началото и на мен ми беше трудно да се приспособя.
Виктория го погледна. В мислите си той вече я бе приел и си представяше живота единствено заедно с нея. Точно от това искаше да го предпази. Още от самото начало инстинктивно бе усетила, че щом веднъж станат близки, много трудно ще се разделят. Сега се налагаше да се бори не само със себе си, а и с него.
Единадесета глава
Джаред я наблюдаваше как дояжда омлета си. Виктория бе облечена с една от неговите стари фланелки, която бе толкова износена и цялата на дупки, че отдавна бе я захвърлил. Само това успя да й намери. Всичко друго беше мокро.
— Много са вкусни. Яйцата на прах, имам предвид — каза тя и избърса устни.
— Маки ми даде тази кутия пролетта. И аз ги харесвам и му поръчах да ми купи още, дано да не е забравил.
Тя го погледна замислено и Джаред отвърна на погледа й. Откакто се бяха любили, и двамата се преобразиха. Вече не се чувстваше напрегнат. Беше толкова щастлив. И Виктория би била щастлива, ако нещо дълбоко в нея не я тревожеше. Джаред го усещаше, но не знаеше какво точно е то.
Докато приготвяха закуска, я бе прегърнал и бе я попитал как се чувства. Бе го уверила, че всичко е наред. Той не продължи да я разпитва, тъй като реши, че й трябва време, за да свикне с новата ситуация.
— Какво ще правиш, ако твоят приятел, Маки, се премести или се разболее, или, не дай си Боже, умре?
— Предполагам, че ще престана да ям яйца на прах и да чета книги от библиотека — рече Джаред. — Просто ще се лиша от този разкош.
Тя поклати тъжно глава.
— Джаред, не знам как издържаш да живееш по този начин.
— Твоят проблем, Виктория, е, че мислиш прекалено много за бъдещето и пропускаш настоящето.
— И ти се тревожиш за бъдещето. Виж само какви планове правиш, за да оцелееш.
— Има малка разлика. Просто разчитам на точните си реакции. Посрещам деня такъв, какъвто дойде, радвам се на това, което ми предлага. А днес е най-хубавият ми ден!