Танцуващият с духове
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Влезе в интернет експлорър, продължи към my.yahoo.com и оттам към акаунта си. Отвори пощата, после кликна на „чернови“. И ето го там, едно-единствено съобщение отпреди два дни:
Не откривам никъде Хаким.
15.
Руският самолет се движеше по пистата с вдигнати задкрилки, тресеше се и ревеше, набирайки скорост за излитане. Стена от борови дървета се притискаше към загражденията, все по-висока и по-висока, а после изчезна надолу. Вибрациите на самолета също изчезнаха, заменени от ритмично пулсиране, а Тираспол се смали под крилата му като зле сглобено градче от детски конструктор насред зимен пейзаж.
Седнал в пилотската кабина с Белов, пилота и инженера, Уилсън се успокои, когато самолетът изви на юг. Руснакът запали пура, всмукна жадно и кимна към лявото крило.
— Изгорели газове! Виждаш?
Уилсън погледна през прозореца. Силна турбуленция къдреше въздуха над крилото отляво.
— Какво?
Белов описа изящна дъга с ръката си и пурата остави нежна димна пелена във въздуха.
— Руският гений слага мотора отгоре, а не под крилото — така може излита от по-къса писта. Ами кацане! Каца на всякакви писти без проблем. В Африка винаги кацаме на трева. Изобщо голяма работа. С обикновен самолет не става.
— За сметка на какво обаче? — попита Уилсън.
Белов вдигна рамене.
— На размера. С Ан-12 мога да натоваря двайсет тона, не десет! — Размаха пръст във въздуха. — Но тогава ми трябва по-дълга писта, най-малко километър и половина.
Уилсън погледна през прозореца. Самолетът беше набрал височина и левият двигател се виждаше ясно. Прикрепен беше в предната част на крилото и изгорелите газове се точеха над елероните.
— Може ли да се прехвърля отзад — да видя как са приятелите ми?
— Разбира се! Няма проблем! — каза Белов. — Но никакво готвене!
Уилсън го погледна неразбиращо.
— Какво?
— Никакво готвене! Какво не разбираш?
— Шегуваш се.
Белов поклати глава.
— Виж пода! Понякога араби мислят, че щом е метал, значи може! Нищо не разбират те. Затова им кажи — никакво готвене.
— Ще им кажа.
— Добре.
Уилсън разкопча предпазния колан и стана. Просналото се до хоризонта Черно море се виждаше през прозореца.
— Колко е пътят до Шариах? — попита той.
— Пет часа — отговори Белов. — Може би шест.
Пилотът се обърна към него.
— Понякога имаме проблеми в иракското въздушно пространство.
— Какви проблеми? — попита Уилсън.
— С F-16.
Уилсън излезе от пилотската кабина и отиде при Халид и Зеро, настанили се на сгъваеми метални столове, прикрепени с болтове към стените на корпуса. Пушеха цигари и държаха спортните сакове в скута си. На пода пред тях тъмнееше спомен от нечий опит да си приготви топъл обяд.
Уилсън се огледа.
— Всичко наред ли е?
Халид се изкиска.
— Ще се насере от страх — каза той и кимна към Зеро.
— Е… — каза Уилсън, после продължи след кратка пауза: — Да ви питам нещо.
Халид вдигна вежди, все едно искаше да каже: „Стреляй.“
— Да сте се обаждали по телефона снощи?
Халид се намръщи.
— Не. На никого не съм се обаждал. Той също. Не сме.
— А по интернет? — продължи да разпитва Уилсън.
Самолетът пропадна във въздушна яма и Зеро пребледня като платно.
Халид се намръщи още повече, после изражението му се смекчи от смущение. Явно смяташе, че Уилсън е ядосан заради хотелската сметка и побърза да обвини приятеля си.
— Ми да — призна той от името на Зеро. — Докато се къпех, Зеро влязъл в някакъв порносайт. Бях в банята пет-десет минути. Като излязох и видях какво прави, го накарах да излезе от нета.
— Няма проблем.
— Най-много петнайсет минути…
— Не се тревожи за това — каза му Уилсън. — Исках да знам дали сте се свързали с Хаким. Да сте получавали някакви имейли от него?
Халид поклати облекчено глава.
— Не — каза той. — Нищо не сме получавали от Хаким.
Кацнаха в Шариах малко след три.
Слизането от самолета беше като да излезеш от кино в разгара на следобеда. Блъсна ги нечовешка жега, а небето се блещеше оцъклено. Уилсън затърси слънчевите си очила, присвил очи почти докрай. Локви бензин, истински или илюзорни, лъщяха по пистата. В далечината няколко белезникави като кост сгради трептяха в нажежения въздух.
— Дубай — каза Белов, вдигнал брадичка към хоризонта.
Малък камион се прикачи към самолета зад тях и го повлече бавно към хангар в края на пистата.