Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Насам, при мен! — Сокола си запробива път към нея и отхвърляше назад всички, които се опитваха да я нападнат. Едного улучи по крака, на друг прободе рамото, а трети се просна на пода с прерязано гърло.
Не след дълго Сокола се озова до Скай. Тя успя да забележи, че острието на сабята му се е отчупило и чу задъханото му нареждане:
— Дайте ми сабята си!
Тя се поколеба за миг. Ако не го послушаше, вероятно и двамата щяха да намерят тук смъртта си… Сокола не я изчака и издърпа оръжието от ръката й. Бързият поглед, който й хвърли, обещаваше скорошна разплата, след което цялото му внимание се насочи към нападателите. Наново зазвънтя стомана. В движение той ловко успя да се измести заедно със Скай от неблагоприятната позиция до стената. В този момент и хората му успяха да се включат в битката. Постепенно всички те си пробиха път до вратата.
Зад гърба им нападателите оредяха и на изхода хората на Сокола си имаха работа само с няколко души. Тук той извади златни монети от джоба си и ги хвърли на съдържателя.
— Мистър Фергюсън, ето за щетите, който ви нанесохме! — след това се обърна към Робърт и додаде: — Прикривайте гърба ми, Мистър Ероусмит!
— Слушам, сър, тъй вярно, сър!
Сокола сграбчи Скай за ръката и я извлече на улицата. Морето сигурно не беше далеч, тъй като миришеше на сол и подухваше прохладен бриз. Хората от екипажа тичаха след тях, последвани от дивашки крясъци.
Скай се препъна и Сокола я сгълча строго:
— Тичайте по-бързо!
— Не мога…
— Пресвета Дево, трябваше да ви оставя в лапите на тия типове!
— Лодките са вече пред нас! — извика някой. — Всички бързо на веслата!
Те се понесоха към кея и някой тласна Скай в първата лодка. Веднага след това до нея се приземи и Сокола, сложи взетата назаем сабя някъде до себе си и се хвана за веслата. Но в следващия миг в ръката му се намери дълъг пистолет.
Скай не забеляза мъжа, изплувал от водата, който държеше нож между зъбите си и протягаше алчно ръка към нея. Гърлото на пистолета припламна, мъжът изкрещя пронизително, изпусна ножа от зъбите си и очертанията му се стопиха сред вълните.
Скай погледна към сабята, когато лодката вече се отдалечаваше от кея и се пресегна към нея. Но още преди да я достигне, ботушът на Сокола застъпа ръката й и тя издаде пронизителен писък. Очите му гледаха по-хладно отвсякога.
— Браво, милейди, май наистина трябваше да ви оставя на съдбата ви — нахвърли се той върху нея и седна на пейката.
От брега долетяха ревове. Тълпата ги беше последвала чак до морската ивица.
— Преследват ли ни по вода, мистър Ероусмит? — попита Сокола.
— Не знам, капитане. Като че се колебаят.
Скай насочи погледа си първо към възбудените преследвачи на кея, премести го след това върху Сокола, а накрая се загледа в черната вода, която по абсурден начин я привличаше към себе си.
Тя трепна уплашена, когато Сокола хвана ръката й.
— Не, милейди. Не съм ви спасявал от тази паплач, за да ви загубя след това в морските дълбини.
Тя го слушаше неподвижна и полагаше усилия да не потрепери от ужас.
— И така, какво се случи всъщност на кораба? — запита той внезапно — Каква е съдбата на Жак Дьо Бре и на останалите?
— Жак… французинът е мъртъв.
Като чу това, Сокола изригна гневна ругатня по неин адрес.
— Той бе наистина добър човек… който загина заради вас, милейди! Вие обаче все още не сте ми разказали, какво стана на борда.
Все още стискаше ръката й. Мъжете на веслата също я гледаха вторачено. В нощната тъма тя усещаше върху себе си техните хладни, обвиняващи погледи.
— Е, говорете най-сетне! Слушам ви! — нареди Сокола.
— Логан се покатери на борда. Мъжът на наблюдателния пункт сигурно го е видял твърде късно, защото беше застрелян, преди да успее да ни предупреди. След това Логан застреля и французина.
Сокола изруга отново и пусна ръката й. Тя погледна към брега — никой не ги преследваше. Вятърът духаше силно и мократа рокля залепна за тялото й. Затрепери от студ. Състоянието, в което се намираше, я караше да се чувства по-нещастна от всякога. Сред тъмата се открои малката статуя, която украсяваше носа на кораба. До този момент Скай не бе забелязала — горда женска фигура, вероятно древногръцка богиня, с разголени гърди и корона, обрамчваща гъсти, разпилени къдрици.
Лодката спря бавно до кораба и Сокола се покатери първи по плетената стълба. Той направи знак на останалите да го почакат малко.
— Погрижете се за лейди Кинсдейл, мистър Ероусмит — заповяда той и извади нож от кончова на ботуша.