Убийствено просто
- Автор: Джеймс Питер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствено просто». Краткое содержание книги:
На вратата се почука, тя се отвори и Елинор Ходжсън, офис-асистентката на Грейс, донесе купчина листа и папки. Спретната, енергична жена на средна възраст с къса черна коса и обикновена, леко старомодна физиономия, тя винаги изглеждаше нервна за почти всичко. В момента гледаше нервно вратовръзката на Глен Брансън.
— Добро утро, Рой — поздрави тя. — Добро утро, детектив Брансън.
— Как си? — отвърна Глен.
Тя сложи документите на бюрото на Рой.
— Имам два доклада от съдебна медицина, изпратени от Хънтингдън. Единият е този, който чакаше.
— Томи Лайтъл?
— Да. Освен това имам програмата и бележките за срещата ти за бюджета в единайсет.
— Благодаря.
Когато Елинор излезе от стаята, Грейс набързо прегледа купчината и извади доклада на Хънтингдън. Хънтингдън, в Кеймбридж, беше един от центровете по съдебна медицина, които използваше съсекската полиция. Томи Лайтъл беше най-старият „студен случай“ на Грейс. На единайсетгодишна възраст преди двайсет и седем години Томи си тръгва от училище в един петък. Никога повече не го виждат. Единствената следа на времето е бил микробус „Морис Майнър“, видян от свидетел, който е бил достатъчно съобразителен да запише номера. Но никога не е установена връзка със собственика, самотник особняк с досие за сексуални посегателства над малолетни. А сега преди няколко месеца по случайност автомобилът се появи на радара на Грейс, когато любител на класическите коли бе спрян за шофиране в нетрезво състояние.
Напредъкът в областта на съдебната медицина през тези двайсет и седем години беше колосален. С помощта на съвременното ДНК тестване, както се хвалеха полицейските съдебни лекари не без основание, ако някога даден човек е бил в стая, без значение колко отдавна, стига да разполагат с достатъчно време, ще успеят да намерят доказателства. Само една кожна клетка, избегнала прахосмукачката, или косъм, или влакно от дреха. Може би нещо, което е сто пъти по-малко от глава на топлийка. Ще има следа.
А сега разполагаха с микробуса. И първоначалният заподозрян все още беше жив. А специалистите от съдебна медицина бяха огледали микробуса с микроскопи!
Въпреки че държеше на Брансън, Грейс вече нямаше търпение той да си тръгне, за да може да прочете доклада. Ако разрешеше този случай, това щеше да е най-старият студен случай, разкрит в страната.
Брансън напъха останките от кроасана в устата си и продължи да говори, докато дъвчеше:
— Петима приятели излизат на ергенска вечер, нали? Младоженецът е голям майтапчия — правил е номера на всяко от момчетата в миналото. Приковал с белезници един нещастен тип за седалката на нощния влак до Единбург, когато трябвало да се жени в Брайтън на следващия ден.
— Готин тип — отбеляза Грейс.
— Да, точно забавният тип, който би искал да ти е най-добър приятел. Така. Нека да видим какво имаме. Петимата излизат по кръчмите. Някъде по пътя губят младоженеца, Майкъл Харисън. След това катастрофират, трима от тях загиват на място, четвъртият е в кома и е починал миналата нощ. Майкъл е изчезнал, никой не е чул нищо. Сега е петък сутринта и той се жени след малко повече от двайсет и четири часа.
Брансън пийна от кафето, изправи се и се разходи из кабинета. Спря и се загледа за момент във флипчарта, върху който със синьо мастило беше изписан примерен списък за нещо. Той го прелисти, взе химикалка и започна да рисува по дъската.
— Имаме Майкъл Харисън — написа името му и нарисува кръг около него. — Имаме четирима мъртви приятели — нарисува втори кръг. — След това имаме годеницата, Ашли Харпър — нарисува и трети кръг около името й. — След това идва неговият съдружник, Марк Уорън — направи четвърти кръг. — И…
Грейс го погледна въпросително.
— Онова, което изровихме вчера от компютъра му, нали?
— Банкова сметка на Кайманите.
Без да оставя химикалката, Брансън отново седна пред бюрото.
Грейс продължи:
— Каза, че съдружникът му не е бил на ергенската вечер.
Брансън никога не преставаше да се впечатлява от паметта на Грейс за подробности. Като че ли винаги задържаше всичко в главата си.
— Точно така.
— Защото полетът му закъснял.
— Такава е версията до момента.
— Какво казва той? Къде мисли, че е отишъл Майкъл Харисън? Дали не се е чупил на Кайманите?
— Рой, видя неговото пиленце. И сме на едно мнение, че никой пич с всичкия си няма да я зареже и да избяга — тя е убийствено красива, а и умна на всичкото отгоре. И… — Брансън сви устни.
— И какво?
— Тя лъже. Направих твоя номер с очите. Попитах я дали знае за сметката на Каймановите острови и мацката каза, че не знае. Лъжеше.