Пътешествие около света за 80 дни
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие около света за 80 дни». Краткое содержание книги:
— Напротив, знам — отговори Паспарту. — Двадесет хиляди лири!
— Петдесет и пет хиляди! — отвърна Фикс, като стисна ръката на Паспарту.
— Какво! — извика Паспарту. — Петдесет и пет хиляди лири! Е, добре! Ето още една причина да не губим нито миг повече — добави той и отново се изправи.
— Петдесет и пет хиляди лири! — повтори Фикс и дръпна Паспарту да седне отново, след като беше поръчал шише бренди. — И ако аз успея ще спечеля награда от две хиляди лири, искате ли петстотин (12 500 франка), при условие че ми помогнете?
— Да ви помогна? — извика Паспарту с широко отворени очи.
— Да. Да ми помогнете да задържа господин Фог за няколко дни в Хонконг!
— Какво! — каза Паспарту. — Какво искате да кажете с това? Как! Тези господа не само че следят моя господар и се съмняват в почтеността му, но искат и да му попречат! Срамувам се заради тях!
— Хайде сега! Какво искате да кажете? — попита Фикс.
— Искам да кажа, че това е изключително нечестно. Все едно да ограбят господин Фог и да му вземат всичко!
— Е, това е целта!
— Но това е капан! — извика Паспарту, който се съживяваше под влиянието на брендито, което му бе поднесъл Фикс, и който пиеше, без да се усеща. — Това е истински капан! Джентълмени! Колеги!
Фикс вече нищо не разбираше.
— Колеги! — извика Паспарту. — Членове на Реформаторския клуб! Знайте, господин Фикс, че моят господар е почтен човек и че когато се обзаложи, иска да спечели по честен път.
— Но кой си мислите, че съм аз? — попита Фикс, като се вторачи в Паспарту.
— Що за въпрос! Вие сте агент на членовете на Реформаторския клуб, който има за задача да следи пътя на моя господар, което от своя страна е много унизително! Ето защо, въпреки че от известно време знам кой сте, не съм разкрил това на господин Фог!
— Той нищо ли не знае? — попита бързо Фикс.
— Нищо — отговори Паспарту, като обърна още една чашка.
Полицейският инспектор прекара ръка по челото си. Той се колебаеше, преди да проговори. Какво да прави? Грешката на Паспарту изглеждаше искрена, но тя правеше плана му още по-труден. Беше очевидно, че това момче говори чистосърдечно и че не е съучастник на господаря си — това, от което Фикс се страхуваше.
„Е, добре — каза си той, — той не му е съучастник, той ще ми помогне.“
Детективът за втори път се примири с положението. Всъщност вече нямаше време за губене. На всяка цена трябваше да задържи Фог в Хонконг.
— Слушайте — каза Фикс кратко, — слушайте ме добре. Не съм този, за когото ме мислите, тоест не съм агент на членовете на Реформаторския клуб…
— А! — каза Паспарту, като го погледна насмешливо.
— Аз съм полицейски инспектор, натоварен с мисия от лондонските власти…
— Вие… Полицейски инспектор!…
— Да, и ще го докажа — каза Фикс. — Ето заповедта ми.
И агентът извади един документ от портфейла си и показа на своя спътник заповед, подписана от директора на главната полиция. Паспарту, смаян, гледаше Фикс и не можеше дума да каже.
— Облогът на господин Фог — подхвана Фикс, — е само претекст, с който вие и колегите му от Реформаторския клуб сте измамени, защото той е имал интерес да си осигури несъзнателното ви съучастничество.
— Но защо? — извика Паспарту.
— Слушайте. На 28 септември тази година са откраднати петдесет и пет хиляди лири от Банк ъф Ингланд от човек, чиито отличителни белези са били снети. Впрочем този човек прилича досущ на господин Фог.
— Хайде, де! — извика Паспарту и удари с юмрук по масата. — Господарят ми е най-почтеният човек на света!
— Какво ли знаете пък вие? — отговори Фикс. — Вие дори не го познавате! Постъпили сте на служба при него в деня на заминаването. Заминал е набързо и под някакъв глупав предлог, без куфари, с голяма сума пари в брой! И вие смеете да твърдите, че е почтен човек!
— Да! Да! — повтаряше несъзнателно бедният младеж.
— Искате ли да бъдете задържан като негов съучастник?
Паспарту бе хванал главата си с ръце. Беше неузнаваем. Не смееше да погледне полицейския инспектор. Филиас Фог краде, той, спасителят на Ауда, щедрият и достоен мъж! И все пак имаше улики срещу него! Паспарту се опитваше да отхвърли подозренията, които се промъкваха у него. Той не искаше да повярва във вината на своя господар.
— Какво искате от мен в крайна сметка? — каза той на полицейския инспектор, като едва се държеше.
— Ето какво — отговори Фикс, — проследих господин Фог дотук, но все още не съм получил заповедта за задържане, която поисках в Лондон. Трябва да ми помогнете да задържа в Хонконг…
— Аз! Да ви…