В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
От известна гледна точка целият проявен свят е Майя, вечната Игра на Майката на Света. Великите духове, намирайки се в земно тяло или на други планове в други обвивки, могат да виждат действителността във всеки от трите свята. Очевидността и действителността са две крайности, двата противоположни полюса на едно и също нещо. Човешкото съзнание се придвижва постепенно от единия полюс към другия. Всезнание, всемогъщество, вездесъщност — това е най-високият връх на достиженията на духа, непостижим нито на Земята, нито в Световете, тъй като Безпределността не познава ограниченията. Но пътят за изкачването на този връх е прокаран от Носителите на Съкровеното знание, които са преодолели измамните миражи на Майя и са познали огнената действителност в пределите, достигнати от всеки един. (12.112)
Конфликтът между очевидността и действителността е стъпало към познанието на последната. Всичко в плътния свят крещи против нея и казва „Не“, но Аз казвам „Да!“ Утвърждавайте я и вие, въпреки земната очевидност. И Мене ме няма, тъй като съм невидим за окото, но Аз съм с вас. Ето и първото противоречие, което трябва да се разреши. Светлината побеждава тъмнината, но тъмнината, отстъпвайки, е закрила светлата далечина и това е вторият въпрос за разрешаване, каквито има още много. Уравновесяването на противоположностите или умението да се неутрализират бинерите е достижение на Архата. (12.216)
Бурният Поток на живота се носи покрай него, а духът остава седящ на брега на Вечността и съзерцава Потока. Животът тече пред съзнанието на човека, а той остава гледащ на него. Гледащият и това, което преминава покрай него, не са едно и също нещо. Не трябва да се отъждествявате с това, което гледа духът. Не трябва да привързвате съзнанието си към нищо, тъй като нищо не може да бъде задържано — нито хората, нито вещите, нито обстоятелствата. А когато морето на житейските явления стане твърде бурно и заплашително, може временно да се оттеглите в Цитаделата на духа, в неговите глъбини и от тази неуязвима от нищо външно твърдина спокойно и безстрастно да наблюдавате носещия се покрай вас Поток. (12.257)
Действителността и Майя са два полюса на една и съща вещ. Природата на Майя се постига с мъдрост. Съзнанието се движи от полюса на Майя към полюса на огнената действителност. Движи го Майя с редуването на своите съновидения. Те не са действителност, но самата Майя е действителност и хората живеят с нея. Но как миражът на Майя може да бъде двигател за духа? Обикновено на сън човек преживява и чувства всичко като в действителния живот. Но обичайните сънища бързо отминават и се забравят. По същия начин преминават и дните на земния живот, сменяйки се с все нови сънища и всички те ярко се преживяват от въплътените. Но къде е всичко това, което е било преди сто години и повече? Земният живот е несравним по продължителност с надземното пребиваване, но ценността му е голяма, защото дава възможност на човека да постигне знание за действително съществуващото. Човекът живее окован като роб във веригите на Плътния свят и от това робство може да го освободи познанието на Истината. Калъфът на физическото тяло е като тежък скафандър с пет отвърстия за контакт със земния свят. Много неща извън пределите на тези пет сетива не съществуват за съзнанието. Науката упорито се стреми да разшири тези рамки и в много отношения вече е постигнала някакъв успех. Но областта на непознатото е все още огромна. Освен това, да се опознае Безпределността до край е невъзможно. Еволюцията е дала на човека възможност за непосредствено познание чрез центровете и с тяхното отваряне Майя ще бъде принудена да отстъпи, предавайки една по една своите позиции. (12.368)
Миналото на човека много нагледно илюстрира съно-подобната природа на неговия земен живот. Нещо е било, нещо е преживяно, имало е хора, срещи, чувства, мисли и някакви външни условия, но всичко това си е заминало, без да остане нищо, освен паметта, но и тя само до известно време. Не е ли странно — било е и го няма, и вече никога няма да се върне. Не е ли ясно от това, че сънищата на земния живот не са нищо друго, освен Майя. (12.425)
Въплътеният в тяло дух се намира във водовъртежа но биполярните явления, движещи се по спиралата на времето. Но Безмълвният регистратор е неподвижен. Всичко друго около него е в движение, включително и трите обвивки, през които тече материя от съответстващите им планове. Тайната на Гледащия е непостижима за съзнанието. Можем само да се доближим до нейното разбиране. Някога, някъде тази тайна може би ще стане достижима, но само частично. Това ще бъде тогава, когато повече няма да има време и илюзията на времето, пространството и вещите ще бъде разрешена или победена. В Тънкия свят понятието за време и разстояние е вече друго. В Огнения свят то ще се измени коренно. На Земята човек живее с мерките на биполярността. Но даже и в Плътния свят биполярното зрение позволява да се видят едновременно двата полюса на единните нища, а мисълта не познава земните разстояния. Така и на Земята е възможно да се приближите към разбиране логиката на мислене на Висшите светове. Но за това се изисква известно самоотрицание и някакъв вид изолираност от обикновения, еснафски живот, тъй като Царството на Светлината не е от този свят. Но се налага да се живее на Земята, в Земното тяло. И да се остави Земята безстопанствена е невъзможно, особено като се знае, че опитът, който се придобива тук, не може да се получи по друг начин. Затова трябва мъдро да се съчетава Надземното и земното, докосвайки с глава небето, но здраво стоейки на краката си върху Земята. (12.449)