Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
КОЗА
В една стара поговорка се казва: „Козата е кравата на бедняка“. Някога е било така — не всеки е имал възможност да отглежда да крави и овце, което излизало по-скъпо и било по силите само на богатите хора. А козата не е взискателна към храната — тук ще отскубне тревичка, там ще отхапе листенца, ще оголи разлистено клонче или ще изгризе някой храст. Но тъкмо затова лесовъдите не обичат козите. Те пречат на залесяването, като унищожават поникналите фиданки. Някои самотни океански острови, в които живеят кози, са напълно оголени от всякаква дървесна, храстова и тревиста растителност. А дребните кози-джуджета от Централна Африка (камерунски кози) умеят да се катерят по старите клонести дървета и напълно оголват короните им. Затова днес всяка държава, която милее за горското си стопанство, не допуска развъждането на голям брой кози. Така е и у нас.
Козата е била опитомена още в дълбока древност. Това навярно е станало на няколко места — в Югоизточна Европа, в Предна и Средна Азия. По планинските места в тези райони и сега живеят стада диви кози или козирози. Те се катерят по най-непристъпните места, често пъти се движат по самия ръб край пропастите и пасат по високопланинските ливади. Домашната коза е запазила някои от техните привички.
Домашната коза доживява до 15 години. През време на своя живот женската коза много пъти дава живот на 1–2 ярета.
Преди у нас са били разпространени главно местни безпородни кози, които не се отличавали с голяма млечност — давали са по 250–300 л мляко, но при добро гледане и хранене увеличавали млеконадоя си.
Много по-млечна( е швейцарската порода саанска коза. Тя е по-едра, безрога и много кротка. Годишно дава 700–800 л мляко, а при добро гледане дори и до 1000–1200 л. Нейната рекордна млечност е 2950 л. Тази порода се предпочита и поради това, че е тревопасна и не поврежда храстите и фиданките.
Прочута е и ангорската коза от Мала Азия. Младите кози от тази порода имат дълга, лъскавобяла козина като коприна. От една женска коза се остригва по 3–4 кг козина, а от пръча — почти двойно — от 6 до 8 кг.
СЪРНА
Сърната е красиво и грациозно животно. Тя обитава горите, където има достатъчно шубраци и трева за храна. Мъжкият се нарича сръндак, по-голям е от женската и достига тегло 25 кг. На главата си сръндакът има красиви рогца, които опадат наесен (до края на октомври) и напролет отново израстват. Тялото на възрастните сърни през зимата е покрито със сивокафява козина, която през лятото става червенокафява. Сменя се два пъти през годината (през април и септември-октомври). Сърната издава звук, подобен на дрезгаво блеене. Ловците го наричат „брецане“. Живее до 20 години.
Лятно време сърните си търсят храна поединично, а през зимата се събират на стада. Лесно привикват към изкуствено подхранване на специални хранилки — така през зимата дават по-малко жертви. В някои наши ловни стопанства за едър дивеч, каквито са „Шерба“ (Варненско), „Витиня“ (Софийско), „Воден“ (Разградско), „Веглика“ (Пазарджишко), „Лъгът“ (Габровско) и др., благодарение на грижите за сърните през зимата техният брой непрекъснато нараства и сега в страната ни се наброяват около 70 000.
През лятото майките водят със себе си за храна и малките. Хранят се с листа от млади дървета, малини, къпини, гъби и др. Обичат дряновите листа и клонки.
През май, едва на двегодишна възраст, женската ражда от 1 до 3 сърненца със светложълти петна по тялото. Те се изправят веднага на краката си и след няколко седмици тръгват на паша с майка си. След 3–4 месеца по челото на мъжките сърненца се появяват малки пънчета. През декември те порастват, заострят се и леко се извиват назад. Отначало са светли, но по-късно потъмняват. Пънчетата имат кожица, която ги снабдява с кръв при растежа. Младите рогца опадат в края на януари и веднага започва израстването на вторите рога. Най-красиви са рогата на 6–7 годишните сръндаци. Понякога се случва сръндак на няколко години да има само един шип шилар, който е опасен, защото може да нарани другите. Месото им е много вкусно, а рогата, кожата, краката, пък и цялата глава се препарират и употребяват за украса. На лов за сърни се ходи само със специално разрешение, за да не се изтребват безразборно.
БЛАГОРОДЕН ЕЛЕН
Най-едрият полезен дивеч из нашите гори е благородният елен. Отличава се със стройно тяло и величествена горда осанка, затова с право го наричат „красавец“. У нас се развъжда в местностите „Паламара“ (Шуменско), „Шерба“ (Варненско) и „Витиня“ (Софийско). Обитава по-големите гори и е привързан към местата, където живее. Храни се с треви, храсти, листа и клонки. Лете се изкачва високо в планините.