Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
Незабавно беше осигурено наблюдение и над другото международно летище Кансай, където минаваха голям брой линии за Югоизточна Азия. Но не беше така лесно да се открие определено лице сред многобройния поток от пътници, излизащи от изходите на летището, където почти непрекъснато кацаха самолети.
Японското отделение на Интерпол (ICPO) разполагаше с малък брой сътрудници, поради което помоли полицията на летището на емиграционното бюро да съобщят, ако при проверката на визите бъде намерено лицето Д. Мартен и взе решение временно да прекрати търсенето. Обърнаха се за помощ и към американския отдел на Интерпол в Япония.
— Мартен, търговец на произведения на изкуството. Д. Мартен… от Антверпен — опули очи американецът, бивш журналист, който вече десет години работеше в Интерпол и бе известен със своята осведоменост. — Важна птица. Знаменитост в своята област. Но защо ви интересува? — на свой ред попита американецът.
— От центъра в Париж съобщиха, че е пристигнал в Япония — отговори завеждащият отдел от Японската полиция.
Американецът подсвирна с уста.
— Ето какво било. А аз мислех, че Далечният изток е извън неговата сфера на действие. Но трябва да се отбележи и това, че този тип никога не излиза сам на сцената, освен ако не става въпрос за някаква огромна сделка. А ако се появи някъде, това означава, че от тази страна се замисля да бъдат изнесени истински национални ценности. Той за първи път сигурно е в Япония.
Завеждащият отдела разбра сериозността на положението и отново телефонира на всички международни летища да засилят контрола над влизащите в страната чужденци.
Но малко преди това…
Човекът, когото чакаха, излезе от първокласния салон на тристатонния реактивен самолет „Еър — Индия“, приземил се на международното летище в Кансай. Като се любуваше на великолепния залез, той приветливо се усмихна на стюардесата и с малко куфарче в ръка премина паспортния контрол, като подаде паспорт с друга фамилия. От японското отделение на Интерпол неговите особени белези бяха предадени в емиграционното бюро на летището тридесет минути след като специално чакащата го кола вече се носеше на север. А час след пристигането си господин Мартен вече беше в стаята на един тих клуб, който се намираше на склона на хълма Роко. От прозореца се виждаше прекрасен изглед към залива, където вече запалваха светлините. Срещу господин Мартен седеше късо подстриган широкоплещест, висок, все още млад японец. Но той приличаше на дете в сравнение с този сто и десет килограмов чужденец с прошарени коси висок метър и деветдесет сантиметра, с големи очи, голям нос и голяма глава.
— Потвърждавам, че получих Хаугай и Хирошиге — каза господин Мартен на английски със силен акцент. — Уникални предмети. Показах ги на нашите специалисти. Оригинални са.
— Щастлив съм, че сте останали доволни — отговори му японецът на великолепен английски.
— Вие наистина ли ми ги подарявате? — на господин Мартен съвсем явно му се искаше събеседникът му още веднъж да потвърди този факт.
— Да. По случай запознаването ни.
— Хм — промънка господин Мартен, който не разбираше ясно намеренията на събеседника си. — Тогава в какво се състои вашето търговско предложение. Доколкото ви разбирам, на мен ми се предоставя възможността да получа произведения на японското изкуство в доста голямо количество, но…
— Да — потвърди събеседникът. — На нас ни е известно, че вие купувате само най-ценни произведения на изкуството, и то в голямо количество, без посредници. Ние можем да ви предоставим именно това, което ви е необходимо.
— Предметите картини ли са?
— Не само. Има и резба, статуи на Буда, гоблени.
Господин Мартен мислеше, прехапал устни. Тези приказки нещо го съмняваха — предложението беше твърде съблазнително.
— Вие кога предполагате…
— Това още не може да се каже точно. Мисля, че ще стане по-рано от две, а може би и от една година. Но предметите всеки момент могат да бъдат у нас, така че, както вие сами разбирате, веднага можем да направим сделката и да установим контакт с вас. Поради това си позволихме да ви обезпокоим с молбата лично да дойдете при нас. Искаме пълна секретност и да няма посредници. Предметите, за които става дума, са национална ценност, поради това…
„Що за тип е този — мислеше си господин Мартен. — За него гарантира сигурен човек от Хонконг. Но не прилича да е от хората, занимаващи се с тъмни сделки. Може би е шеф или зад него стои още някой?“
— Въпреки това ние бихме искали да знаем вашите условия — продължаваше събеседникът. — Колко бихте могли да ни заплатите?