Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Може би е време да ми дадеш такава възможност, Рийд.
Той хвърли поглед към гърдите й, които се опираха подканващо в ръката му. В резултат на това зърната й се бяха втвърдили и ясно изпъкваха под фланелката. Нейната вулгарност в никакъв случай не беше така съблазнителна, както невинните голи пръсти на краката на Алекс, подаващи се изпод белия халат. Макар да знаеше, че Глория няма нищо под черната фланелка, това не го възбуди. Чудеше се как ли изглежда Алекс под халата.
Не беше възбуден и не можеше да си обясни причината.
Глория беше доста хубава. Черната коса, падаща на кичури около лицето й, подчертаваше тъмните й очи, които блестяха в очакване на нещо обещано. Устните й бяха разтворени и влажни, но той не беше сигурен, че може да я целуне, без да му се изплъзнат. Те бяха покрити с яркочервено червило. Неволно ги сравни с устните на Алекс — без червило, но въпреки това розови, влажни и съблазнителни.
— Трябва да тръгвам — каза изведнъж. Изправи се и започна да рови из джобовете на дънките си за пари, за да си плати сметката и нейната бира.
— Но аз мислех…
— По-добре се върни при приятелките си, или ще изпуснеш партито.
Група младежи се присъедини към момичетата, които явно търсеха плячка, с която да прекарат по-добре времето си. Сливането на двете компании беше неизбежно. Забавянето само подсилваше очакванията. Разменяха се сексуални намеци, също като стоки в пазарен ден.
— Радвам се, че се видяхме, Глория.
Рийд смъкна шапката си над веждите и излезе, но преди това долови болезнения израз на лицето й. Лицето на Алекс имаше същото изражение, когато й каза, че тялото на майка й е било кремирано.
Няколко секунди след като изрече думите, тя се преви до стената и притвори реверите на халата си, сякаш искаше да се предпази от нещо лошо.
— Кремирана?
— Точно така.
Той видя как лицето й пребледня и очите й се изцъклиха.
— Не знаех това. Баба никога не ми е казвала. Никога не съм помисляла, че… — гласът й заглъхна.
Рийд остана безмълвен и неподвижен. Разбра, че й е необходимо време, за да осъзнае този факт.
Наруга наум Джо Уолис за това, че му беше поставил такава неприятна задача. Проклетият страхливец му се обади и го попита какво да й каже. Когато Рийд отвърна, че трябва да й кажат истината, съдията му предложи той да направи това, и охотно прехвърли отговорността си върху него.
Сковаността на Алекс не трая дълго. Тя дойде на себе си внезапно, сякаш беше разтърсена от мигновена мисъл.
— Съдията Уолис знаеше ли това?
Рийд се престори, че се мъчи да си припомни, и вдигна рамене с безразличие.
— Вижте, всичко, което знам, е, че съдията ми телефонира и ме осведоми, че това, което искате да направите, е невъзможно, дори и ако издаде съдебна заповед, което той би направил неохотно.
— Ако е знаел, че тялото на майка ми е било кремирано, защо тогава не ми го каза днес следобед?
— Предполагам, че не е искал да присъства на подобна сцена.
— Да — промърмори тя, — той не харесва бъркотиите. Точно така каза. — Погледна го безизразно. — Изпрати вас, за да свършите гази неприятна работа. Бъркотиите не ви безпокоят.
Рийд не каза нищо, само сложи ръкавиците и шапката си. Преди да излезе, я попита:
— Ще се оправите ли? Струвате ми се разстроена и шокирана.
— Нищо ми няма.
— Не изглеждате добре.
Сините й очи бяха пълни със сълзи и устните й трепереха леко. Тя сложи ръце на кръста, сякаш искаше да се стегне. Рийд пожела да я прегърне и притисне близо до себе си, да докосне влажната й коса, мократа кърпа, босите пръсти на краката, изобщо цялата.
Пристъпи напред и преди да осъзнае какво прави, енергично свали ръцете й от кръста. Тя се съпротивляваше, сякаш искаше да прикрие кървяща рана.
Рийд сключи ръцете си около нея и я придърпа към себе си. Тя беше свежа, топла и благоуханна, трогателно нежна в своята мъка. Сякаш клюмна върху гърдите му. Ръцете й висяха отпуснати край тялото.
— Боже мой, помогни ми да преодолея това — прошепна Алекс и той усети как гърдите й потрепериха. Сгуши се в него така, че лицето й докосна гърдите му и сълзите й намокриха дрехите му.
Рийд опря главата си в нейната. Кърпата се разви и падна на пода. Косата й беше влажна и ухаеше приятно, леко докосваше лицето му.
Каза си, че не трябва да я целува, но устните му сами докоснаха косата й, а след това слепоочията, и се спряха там.
В този момент бе обхванат от необуздана страст, която беше толкова силна, че се чудеше как се беше овладял.
Тръгна си, чувствайки се като отрепка за това, че трябваше да й каже подобно нещо и след това да се измъкне като страхливец. И дума не можеше да става да остане при нея. Силното му желание да я държи в обятията си не беше породено от бащински чувства и дори не се опитваше да мисли, че е така. Той искаше удовлетворение. Искаше да обсипе това красиво, сгърчено от болката лице с горещи, пламенни целувки.