Неподражаемият Джийвс

— Да, ама не разбрах за какво се отнася.

— Защо бе, магаре глупаво? Тя ти дава хандикапите (Хандикап — ограничение, което се налага на състезател с по-големи възможности, или аванс в разстояние, време или др., което се отпуска на по-слаб състезател, за да се изравнят шансовете им да спечелят. — Б. пр.) и курса на залозите. Веднага я проучи я внимателно. Джийвс, няма ли да си опиташ късмета?

— Благодаря, сър, ще се въздържа.

— Ти обаче си с нас, нали, Бърти? — попита Клод, докато ме лишаваше от кифла и парче бекон. — Кажи ми сега, след като огледа таблицата, нещо да ти прави впечатление?

Направи ми и още как. Направо ме халоса през очите.

— Ами старият Хепънстол е без конкуренция. Победата му е неизбежна. Осем минути, как не! На твоя Стегълс му е размекнат мозъка, щом го котира шест към едно. На времето, като учех тук с него, нямаше случай да е проповядвал под трийсет и пет минути, а прочутата му проповед за Братската любов продължи четирийсет и шест по часовник. Да не би да е изгубил формата си?

— Не е — успокои ме Юстис. — Кажи му какво стана, Клод.

— Първата неделя от престоя ни тук — започна Клод, — всички се явихме в църквата на Туинг и старият чете само осемнайсет минути. А работата беше следната. Ние с Юстис забелязахме, че на път за амвона той изтърва шест страници от ръкописа, без да се усети и без Стегълс да разбере. Като стигна до липсата, попремигна, пък си продължи нататък, а Стегълс си тръгна с убеждението, че обичайната му форма е двайсет минути и по-малко. На другата неделя отидохме да слушаме Тъкър и Старки и двамата се вихриха над половин час, поради което Стегълс оформи таблицата във вида, в който ти я изпратихме. Трябва да ни подкрепиш в това начинание, Бърти. Работата е там, че аз нямам пукнат срош, Юстис няма пукнат грош, Бинго няма пукнат грош, така че ти ше финансираш синдиката. Действай! Това е все едно да се наведем и да приберем парите. Е, време е да си ходим, а ти помисли и ми се обади по телефона по-късно. И не ни подвеждай, Бърти, за да не стоварим върху ти братовчедско проклятие. Хайде, Клод, момчето ми.

Колкото повече размишлявах над кроежа, толкова повече ми допадаше.

— Какво ше кажеш, Джийвс?

Джийвс се усмихна и излезе от стаята.

— Този Джийвс няма капка спортна кръв — каза Бинго.

— Аз пък имам. Включвам се. Клод е прав. Все едно да намериш пари на улицата.

— Браво! — похвали ме моят приятел. Най-сетне облаците се разчистиха. Значи така. Залагам десетачка на Хепънстол. Печалбата ми дава възможност да подкрепя Розов Хап в надбягването в два часа в Гетуик по-другата седмица. Прибирам оттам парите и ги слагам на Мускатов Плъх в един и половина в Люс, което ми дава една кръгла сума, с която да оперирам в Александра Парк на десети септември. Разполагам със сведения направо от конюшнята. И оттам — размечта се Бинго — право при чичо. Какъвто е сноб, направо ще умре на мъка, като разбере, че ще се женя за щерката на граф.

— Чакай малко — не се стърпях аз. — Не тичаш ли прекалено бързо?

— А не, всичко е наред. Вярно, че още не сме уредили формалностите, но тя фактически ми кажа онзи ден, че ме обича.