Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
— Седнал ли си удобно?
Реймънд тъжно кимна.
— Тогава опитай се да смелиш това, момко. Ще започна горе-долу от самото начало. Чувал ли си за Теорията на Симес за концентричните сфери и полярните отвори?
— Разбира се — каза Реймънд. — Кой не е чувал?
Професорът повдигна татуираната си вежда.
— Това опит за язвителна ирония ли е, или просто ми пробутваш опашата лъжа?
Реймънд сви рамене.
— Опасявам се, че просто ти пробутвам опашата лъжа.
— Дрън-дрън-та-пляс. — Професор Мерлин се намръщи и Реймънд с възхищение видя как краят на брадичката му докосна върха на носа му. — Ще се постарая да бъда колкото е възможно по-кратък. За да спестя мъките и на двама ни.
Реймънд лапна още един бонбон. След като не бе възможно да се напие, поне можеше да стане ама наистина тлъст.
— Капитан Джон Кливис Симес беше философ — каза шоуменът. — Той има теория за структурата на Земята. Смята, че планетата се състои от концентрични сфери, които са една в друга и имат отвори на полюсите, през които се осъществява връзката между тях. Дотук ясно ли е?
Реймънд млясна и кимна.
— Това е теорията, че Земята е куха. Приятелят ми Саймън има една книга на тази тема. Теорията съществува от векове и според нея във вътрешността на нашата планета живеят други същества.
— Обаче ти не вярваш в нея, нали?
Реймънд поклати глава.
— Разбира се, че не вярвам.
— И защо?
— Защото това са куп глупости. — Тук Реймънд му смигна. — Въпреки че мога да ти разкажа една друга работа за учени, които очевидно са били руснаци. Те направили експеримент в Сибир. Пробили със сонда на дълбочина двадесет и три мили. Сондата хлътнала в някаква кухина и те спуснали в дупката микрофон, завързан за много дълго въже. Никога няма да се сетиш какво са чули.
— Да не би да са писъците на хиляди Души, обречени на вечна агония?
— А-а, значи си чувал за това?
— Да. Наистина ужасни крясъци.
— Ъ?
— Нека се върнем на теорията на Симес. Как ще го приемеш, ако ти кажа, че планетата Земя се състои от две концентрични сфери, че едната е вместена в другата и че на повърхността и на двете има разумен живот?
— Ще кажа, че това са куп глупости — каза Реймънд.
— Обаче е истина.
— Ами, изобщо не е вярно.
— Напротив, вярно е.
— Не е.
— Е.
— Не е — каза Реймънд. — Не, не и не. Повярвай ми, професоре, ако под повърхността на Земята живееха други същества, досега да сме ги открили. Както и отворите на полюсите. Няма друг свят под този, в който живеем.
— Ти си съвършено прав. — Професор Мерлин пак се усмихна. — Защото другият свят се намира над този, в който ти живееш.
— Я пак?
— Ти си този, който живее във вътрешността на Земята. Над главата ти съществува друг свят. Всъщност намира се на около десет мили над твоя.
— Не, не и не. — Реймънд заклати главата си, над която нямаше друг свят. — Това вече са абсолютни глупости. Виж какво, когато застана в градината си и вдигна глава, не виждам долнището на някакъв друг свят над мен. Виждам небето.
— Това е едно илюзорно небе.
— Сутрин имам Слънцето, а през нощта Луната. — Реймънд засвирука припева на популярна песен, но не можа да си спомни кои я изпълнява. — Виждам Слънцето и Луната, и звездите — каза той.
— Не, не ги виждаш.
— Виждам ги.
— Не ги виждаш.
— Виждам ги пък — каза Реймънд и се изплези.
— Я да слушаш! — Професор Мерлин вдигна ръце. В тона му прозвучаха железни нотки. — Ще ти обясня веднъж и няма да повтарям. Едва когато свърша, ще ти бъде позволено да задаваш въпроси. Ясно ли е? Схващаш ли? Чат ли си? Светна ли? Разбираш ли какво ти говоря?
Реймънд кимна.
— Не е нужно да викаш — каза той.
— Съвършено вярно. — Шоуменът изпъна жилетката си и оправи верижката на часовника си. — Професор Прометей Мерлин ще изнесе кратка лекция, озаглавена „Истинската история на човечеството“.
— Прометей?
— Млък!
— Извинявам се.
— Следва „Истинската история на човечеството“. Слушай внимателно, ако обичаш. — Реймънд седна с изправен гръб. — Разумният живот на Земята е започнал върху външната сфера на планетата много-много отдавна. Човешкият род еволюирал, както обикновено става с биологичните видове, и формирал общество. Изучил и описал всяко кътче на планетата. И открил отворите при полюсите. Първите изследователи минали през отвора на Северния полюс в балони, пълни с горещ въздух, и открили вътрешния свят. Един сумрачен свят, в който властвали чудовища от дълбините. Динозаври. Светът, в който по-късно си се родил и ти, Реймънд. Разбира се, по онова време там било тъмно и влажно и условията не били подходящи за поддържането на човешки живот. През полярните дупки не прониквала достатъчно светлина. Имало нужда от добро осветление.