Градът на мрака

Безликият престана да я гледа втренчено и се опита да си внуши, че в това посещение няма нищо необичайно. Обаче му стана доста трудно, когато Масой дотича, застана до майка си и се усмихна самодоволно.

— Домът Хюнет те поздравява, Гелруус — каза матроната. — От последната ни среща изминаха повече от двайсет и пет години.

— Гелруус? — промърмори на себе си Алгин, после се прокашля, за да прикрие изненадата си. — И аз ви приветствам, матрона СиНафей — едва измънка той. — Нима беше толкова отдавна?

— Трябва да се върнеш в дома ни — предложи му тя. — Покоите ти са непокътнати.

— Покоите ми? — помисли си магьосникът и започна да му призлява.

Изражението му не можа да убегне на матрона Хюнет. Тя го погледна свъсено с присвити от злоба очи.

Алтън предположи, че тайната му е разкрита. Как щеше да успее да заблуди матроната-майка, ако Безликият е бил член на нейния дом? ДеВир се озърна наоколо. Търсеше начин да избяга — преди СиНафей да го е поразила с някоя мълния — или поне да убие Масой, който го беше предал.

Безликият отново погледна към матроната. Тя тихо напяваше заклинание. Когато го завърши, очите й щяха изскочат — подозренията й се бяха потвърдили.

— Кой си ти? — попита тя, но звучеше по-скоро любопитно, отколкото заплашително.

— Магьосникът не можеше да избяга, не можеше и да се добере до своя чирак, застанал удобно до влиятелната си майка.

— Кой си ти? — отново попита СиНафей и измъкна триглавото чудовище от колана си — ужасяващият змийски камшик, който притежаваше най-болезнената и парализираща отрова, позната на мрачните елфи.

— Алтън — измънка той, останал без избор — знаеше, че тя не изпуска нищо от погледа си, че ще използва магия и така ще разкрие всяка негова лъжа. — Аз съм Алтън ДеВир.

— ДеВир? — матроната изглеждаше заинтригувана. — От дома ДеВир, разрушен преди няколко години?

— Аз съм единственият оцелял — призна той.

— И ти си убил Гелруус — Гелруус Хюнет — и си заел мястото му в Сорсъри — злобно предположи СиНафей.

Алтън беше обречен.

— Не съм… Не можех да знам името му… Той искаше да ме убие! — запелтечи той.

— Аз убих Гелруус — чу се глас отстрани.

Матроната и Безликият се обърнаха към Масой, който за пореден път държеше любимия си арбалет.

— С това — обясни младият Хюнет. — В нощта на покушението срещу ДеВир. Уцелих подходящото време, докато Гелруус се биеше с него — посочи към Алтън той.

— Той беше твой брат — припомни му СиНафей.

— Костите му да изгният! — прокле го Масой. — Четири мизерни години му слугувах, сякаш е матрона — майка! Искаше да ме държи далеч от Сорсъри и да ме прати в Мелей-Магтеър.

Матроната премести погледа си към Алтън, после отново се обърна към своя син.

— И си го оставил жив — с усмивка разсъждаваше тя. — Убил си неприятеля и веднага си се съюзил с новия учител.

— Така съм научен — процеди през зъби Масой, без да знае какво го очаква — наказание или поощрение.