Пътят на кралете (том II)

Мълчаливо излязоха в нощта. Каретата ги чакаше и скоро Кал се озова седнал вътре срещу баща си. Кочияшът се качи на капрата, разлюлявайки колата, и подкара конете с изплющяване на камшика.

— Искам да стана лекар — внезапно рече Кал.

Скрито в сянката, лицето на Лирин беше неразгадаемо. Но когато заговори, звучеше объркано.

— Знам, синко.

— Не. Аз искам да съм лекар. Не искам да избягам и да ида на война.

Мълчание в мрака.

— Обмислял си това?

— Да — призна Кал. — Това беше детинщина. Но за себе си реших, че искам да уча за лекар.

— Защо? Какво те накара да промениш решението си?

— Нужно ми е да знам как мислят те — отговори Кал и кимна по посока на господарската къща. — Научени са да връзват думите си на възел, а аз трябва да съм в състояние да се изправям пред тях и да им отговарям. Не да се прегъвам като… — момчето замълча.

— Като мен ли? — попита Лирин с въздишка.

Кал прехапа устни, ала все пак трябваше да попита.

— Колко сфери се съгласи да му дадеш? Ще ми останат ли достатъчно да замина за Карбрант?

— Нищо не му дадох.

— Но…

— С Рошоне си поговорихме, поспорихме за сумите. Престорих се на ядосан и си тръгнах.

— Престори ли се? — учуди се Кал.

Баща му се приведе напред и зашепна, за да не го чуе кочияшът. При цялото подскачане и трополенето на колелата по камъните, нямаше голяма опасност.

— Трябва той да мисли, че съм готов да отстъпя. Днешната среща трябваше да създаде впечатление за отчаяние. Силно държание в началото, после гняв, който да го накара да реши, че ме е хванал. Накрая — отстъпление. Ще ме покани пак след няколко месеца, след като ме остави да се „поизпотя“.

— Но ти и тогава няма да отстъпиш?

— Няма. Дам ли му част от сферите, той ще се полакоми за всички. Тези земи не са така плодородни, както навремето, а Рошоне е почти разорен от загубените си политически битки. Все още не знам кой върховен господар стои зад пращането му тук да ни измъчва, но ми се ще да остана насаме с него за малко в някоя тъмна стая…

Яростта в думите на Лирин изуми Кал. Никога досега не беше чувал от баща си нещо, което толкова да се доближава до заплаха с истинско насилие.

— А защо изобщо да минаваме през това? — прошепна Кал. — Каза, че можем да продължаваме да му противостоим. Майка също мисли така. Няма да се храним добре, но няма и да гладуваме.

Баща му не отговори, ала изглеждаше разтревожен.

— Трябва да го накараш да мисли, че се предаваме — каза Кал. — Или че сме близо до това да се предадем. Така той ще престане да търси начини да ни пречи? Ще съсредоточи вниманието си върху сделката и няма…

Кал застина. Видя нещо непознато в очите на баща си. Нещо като вина. Изведнъж всичко придоби смисъл. Вледеняващ, ужасяващ смисъл.

— Отче на Бурята — прошепна Кал. — Ти наистина открадна сферите, нали?