Пътят на кралете (том II)

Лирин въздъхна.

— Знам какво изпитваш — отговори той и се облегна. — Моля те, не казвай на Тиен какво сме направили. — Какво сме направили. Хесина му е помагала. — Когато пораснеш, ще разбереш.

— Може би — каза Кал и поклати глава. — Но едно не се е променило. Искам да отида в Карбрант.

— Дори и с крадени пари?

— Ще намеря начин да ги върна. Не на Рошоне. На Ларал.

— Не след дълго и тя ще стане Рошоне — рече Лирин. — Би трябвало да очакваме годежа на Ларал и Рилир преди края на годината. Рошоне няма да я остави да се изплъзне, не и сега, когато е загубил благоразположението на политиците в Колинар. Тя предоставя на сина му една от малобройните възможности за съюз с добро семейство.

Кал почувства как стомахът му се преобръща при споменаването на Ларал.

— Трябва да уча. Вероятно мога…

Какво мога, помисли той. Да се върна и да убедя Ларал да напусне Рилир заради мен? Нелепо.

Рязко вдигна поглед към баща си, който тъжно беше свил глава. Той беше герой. Също и крадец. Но за семейството си беше герой.

— Няма да кажа на Тиен — прошепна Кал. — И ще използвам сферите, за да замина за Карбрант и да уча.

Баща му вдигна глава.

— Искам да се науча да гледам светлооките в лицето, като теб. Всеки от тях може да ме направи на глупак. Искам да се науча да говоря като тях, да мисля като тях.

— Аз искам да се научиш как да помагаш на хората, синко. А не да си го върнеш на светлооките.

— Мисля, че мога да правя и двете. Ако се науча да съм достатъчно умен.

Лирин изсумтя.

— Ти си много умен, синко. У теб има достатъчно от майка ти, за да надприказваш един светлоок. Университетът ще ти покаже как, Кал.

— Искам да ме наричате с пълното ми име — отговори той и сам се изненада. — Каладин.

Това беше име за мъж. Никога не му беше харесвало звученето — приличаше на име на светлоок. Сега като че прилягаше.

Не беше тъмноок земеделец, но не беше и светлоок господар. Нещо по средата. Кал беше дете, което искаше да постъпи в армията, защото за това мечтаеха другите момчета. Каладин щеше да стане мъж, който учи за лекар и за всичко от живота на светлооките. И някой ден щеше да се върне в този град и да докаже на Рошоне, Рилир и на самата Ларал, че те не са били прави да го пренебрегват.

— Много добре, Каладин — отговори Лирин.