Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Пътят на кралете (том I)
Пътят на кралете (том I) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пътят на кралете (том I)

Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:

Приветстваният за завършването на сагата на Робърт Джордан „Колелото на времето“ Брандън Сандърсън сега започва свой собствен голям цикъл, който е също толкова амбициозен и увлекателен като проект.Рошар е свят на скали и бури, които с невероятна мощ помитат каменистата земя, оформяйки среда и цивилизация. Животните се крият в черупки, дърветата прибират клоните си, а тревата се оттегля под лишената от почва повърхност. В този свят градовете се строят само на местата, осигуряващи спокойствие и укритие от нестихващите бури.Изминали са столетия от падането на десетте свещени ордена, наречени Сияйните рицари, но са останали техните тайнствени Вълшебни мечове и Вълшебни брони, които превръщат обикновените хора в почти непобедими бойци. За тях се водят и се печелят войни, а някои са готови да се разделят с цяло кралство, за да ги притежават.Такава война бушува из разрушената област на име Пустите равнини. Тук Каладин, който от чирак-лечител се превръща в копиеносец, за да брани малкия си брат, е взет в робство. В една безсмислена война, водена поотделно от десет армии срещу един враг, той се бори да спаси хората си и да проумее защо водачите смятат, че могат да ги пожертват.Сиятелният господар Далинар Колин е командир на една от армиите. Подобно на своя брат, покойния крал, той е запленен от древното писание „Пътят на кралете“. Разтревожен от завладяващите го видения от древността и от образите на Сияйните рицари, той започва да се съмнява в собствения си здрав разум.Отвъд океана неопитна млада жена, Шалан, иска да се обучава при изтъкнатия учен и прочута еретичка Ясна Колин, племенница на Далинар. Макар искрено да обича учението, подбудите й далеч не са чистосърдечни. Тя планира дръзка кражба, а проучванията, които прави за Колин, насочват към тайните на Сияйните рицари и към същинската причина за войната из Пустите равнини.Плод на повече от десет години планиране, писане и сътворяване на един нов свят, романът „Пътят на кралете“ е само първото действие от Летописите на Светлината на Бурята — един бъдещ дързък шедьовър.Кажи отново древните заклинания:Животът пред смъртта.Силата пред слабостта.Пътят пред целта.И върни на хората Вълшебните брони, които някога са носили.Сияйните рицари трябва да се възправят отново.
1 ... 36 37 38 39 40 41 42 43 44 ... 217
Перейти на страницу:

Ясна отвори очи и примигна, сякаш се пообърка от мястото. Пое дълбоко дъх и не закашля. Всъщност тя се усмихваше, като че се наслаждаваше на мириса.

Обърна се към Шалан и се съсредоточи върху нея.

— Още чакате отговор. Боя се, че няма да Ви хареса.

— Но Вие още не сте свършили да ме изпитвате — каза Шалан, като се насили да е дръзка. — Със сигурност няма да отсъдите преди това.

— Не съм свършила ли? — попита смръщено Ясна.

— Не ме попитахте за всички женски изкуства. Пропуснахте живописта и графиката.

— Никога не са ми били от полза.

— Но те са сред изкуствата — каза отчаяно Шалан. Точно в тях тя беше най-завършена! — Мнозина смятат, че именно изобразителните изкуства са най-високите. Донесох моя скицник. Бих Ви показала какво мога.

Ясна сви устни.

— Изобразителните изкуства са фриволност. Претеглих фактите, дете, и не мога да Ви приема. Съжалявам.

Сърцето на Шалан се сви.

— Ваше Величество — каза Ясна на краля — бих желала да отида в Паланеума.

— Сега ли? — възкликна кралят, който прегръщаше внучката си. — Но ние ще имаме празник…

— Оценявам предложението, но разполагам в изобилие с всичко, освен с време.

— Разбира се. Аз лично ще Ви отведа. Благодаря за това, което направихте. Когато чух, че сте поискали достъп… — той продължи да бърбори на Ясна, която без да продума, го следваше по коридора. Тя остави Шалан.

Шалан притисна чантата до гърдите си и свали мократа кърпа от устата си. Шест месеца преследване и сега това. Тя отчаяно стисна кърпата и между пръстите й прокапа мръсна вода. Искаше да заплаче. Най-вероятно това и щеше да направи, ако си беше останала същото дете от преди шест месеца.

Но нещата се бяха променили. Тя се беше променила. Ако се провалеше, домът Давар щеше да рухне. Шалан усети как решителността й се удвоява, макар да не успя да попречи на няколко сълзи от безсилие да се процедят в крайчеца на очите й. Нямаше да се откаже, докато Ясна не се принудеше да я окове и да повика властите да я извлекат.

С изненадващо твърда стъпка тя тръгна в същата посока като Ясна. Преди шест месеца беше изложила пред братята си отчаян план. Щеше да иде да учи при Ясна Колин, учен и еретик. Не заради самото учение. Не заради престижа. А за да научи къде тя държи своя Превръщател.

И после да го открадне.

6

Мост Четири

„Студено ми е. Майко, студено ми е. Майко? Защо още чувам дъжда? Ще спре ли?“

Записано на Вевишес, 1172 г., тридесет и две секунди преди смъртта. Обектът е светлооко дете, момиче, на около шест години.

Твлкав веднага пусна всички роби от клетките. Този път не се боеше от бягства или бунт — не и при тази пустош зад тях и над стоте хиляди войници пред тях.

Каладин слезе от фургона. Намираха се в едно от кратероподобните образувания, чиято назъбена каменна стена се издигаше право на изток. По земята нямаше растителност и скалата под босите му нозе беше гладка. В падинките се бяха образували локви с дъждовна вода. Въздухът беше свеж и чист, слънцето грееше силно, но при типичната за Изтока влажност на Каладин все му беше задушно.

Наоколо имаше всички признаци, че армията отдавна се е установила тук; войната се точеше от смъртта на стария крал преди близо шест години. Всеки разказваше истории за онази нощ — нощта, когато хората от племето паршенди убиха крал Гавилар.

Взводове маршируваха в посоките, указани с изрисувани на всяка пресечка кръгове. Лагерът беше претъпкан с дълги каменни бункери и с повече палатки, отколкото Каладин различи по-рано от височината. Не беше възможно да са ползвали Превръщатели за изграждането на всички. След вонята на робския керван, миризмата на това място беше приятна, преливаща от познатия дъх на обработена кожа и оръжейна смазка. Много от войниците обаче не изглеждаха спретнато. Не бяха мърляви, но и не изглеждаха особено дисциплинирани. Мотаеха се на групички из лагера с разкопчани горни дрехи. Някои сочеха робите и им подвикваха подигравки. Това ли беше армията на върховния принц? Елитната войска, която се биеше за честта на Алеткар? В тази армия ли мечтаеше да постъпи Каладин?

1 ... 36 37 38 39 40 41 42 43 44 ... 217
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)