Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, момчета. Днес няма да ловим риба. Ще има буря.
Четирите глави се вдигнаха едновременно към небето. Един бърз оглед им бе достатъчен да заключат, че метеоролозите не са прави.
— Ти се шегуваш — каза единият.
— Малко дъждец, какво толкова — добави друг.
— Да пробваме все пак — предложи трети.
— Казах не — отвърна Джарет. — Днес никой не отива за риба.
— Но ние сме си платили!
— Ще си получите парите обратно.
Те отново вдигнаха поглед към облаците, които се сгъстяваха с всяка минута. Протътна гръмотевица като далечна канонада.
— Съжалявам, момчета — повтори Джарет.
— А не може ли утре? — запита единият.
— Утре съм ангажиран. Съжалявам.
Те се обърнаха и си тръгнаха намусени, сякаш някой нарочно им бе измъкнал рибните трофеи под носа.
След като въпросът с трудовите му ангажименти за деня се разреши благоприятно, Джарет отиде до хладилната чанта и извади една бира.
— Ти искаш ли? — запита той Клей.
— Кое време е сега?
— Бирено, мисля аз.
— Още не съм си допил кафето.
Седнаха на два платнени стола на палубата и се заслушаха в приближаващите гръмотевици. В пристанището кипяха трескави приготовления за бурята; докато капитани и моряци привързваха здраво яхтите, разочаровани риболовци подтичваха обратно по кея, помъкнали хладилни чанти, торби с лосион против изгаряне, камери и фотоапарати. Вятърът се усилваше.
— Говорил ли си скоро с майка си? — запита Джарет.
— Не.
Историята на семейство Картър беше истински кошмар и двамата тактично се въздържаха от повече думи.
— Още ли си в СОЗ? — запита след малко Джарет.
— Да, и тъкмо за това искам да се посъветвам с теб.
— Как е Ребека?
— Ребека е минало, струва ми се.
— Това добре ли е или зле?
— Засега е просто болезнено.
— На колко си години?
— С двайсет и четири съм по-млад от теб. На трийсет и една.
— Така. Рано ти е още да се жениш.
— Благодаря, татко.
Капитан Флойд се зададе тичешком по кея и спря пред тяхната яхта.
— Гюнтер е дошъл. Покер след десет минути. Тръгвай!
Джарет скочи на крака като дете, което няма търпение да си види подаръците на Коледа.
— Идваш ли? — запита той Клей.
— Къде да идвам?
— На покер.
— Не играя покер. Кой е Гюнтер?
Джарет протегна ръка и посочи с пръст.
— Виждаш ли голямата яхта, трийсетметровата? Тя е на Гюнтер. Немско старче, милиардер, яхтата му е пълна с мацки. Повярвай ми, няма по-добро място да прекараме бурята.
— Хайде, тръгвай! — повтори капитан Флойд, после се обърна и си тръгна.
Джарет вече прекрачваше от яхтата на кея.
— Какво, идваш ли? — запита троснато той.
— Аз съм пас.
— Не ставай глупак. Ще е много по-забавно, отколкото цял ден да висиш тук. — Джарет вече подтичваше след капитан Флойд.
Клей му махна с ръка да не го чака.
— Ще почета.
— Твоя работа.
Джарет и Флойд скочиха в една гумена лодка с още някакъв приятел и скоро изчезнаха зад яхтите.
Следващата среща на Клей с баща му щеше да бъде чак след няколко месеца. Толкова за бащината помощ.
11
Този път Макс Пейс бе наел апартамент в друг хотел. Местеше се из Вашингтон, сякаш действително го дебнеха шпиони. След като кимна на Клей за добре дошъл и му предложи кафе, двамата седнаха да говорят по същество. Клей усещаше, че тежестта на страшната тайна, която Макс бе принуден да пази, му се отразява. Изглеждаше уморен. Движенията му бяха нервни, говорът насечен, усмивката му се бе стопила. Не го запита за уикенда на Бахамите. Беше твърдо решен да сключи сделка, независимо дали с Клей Картър или със следващия адвокат в списъка. Седяха от двете страни на масата, с извадени бележници и писалки, готови за работа.
— Смятам, че пет милиона на смъртен случай е по-добра цифра — започна Клей. — Разбира се, това са улични гамени, чийто живот няма икономическа стойност, но за стореното от твоя клиент се полагат наказателни обезщетения в размер на милиони. Така че търсим някакво средно положение между действителни щети и наказателни обезщетения и се спираме на пет милиона.