Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
Беше прекалено изтощен, за да се бори и прекалено объркан, за да бяга. Вдигна примирено очи. Усети тежестта на удара. След миг всичко потъна в мрак.
49
През всичките тридесет и четири години служба инстинктът никога не му беше изневерявал. Делийски винаги предвиждаше с изключителна точност развоя на събитията. Трите минути, които бяха необходими на моториста да стигне до разклона, отдавна бяха изтекли. А това означаваше, че лейтенантът за първи път бе попаднал в глуха линия. И то следвайки логиката на собствените си стройни мисли.
Герасим погледна часовника. Не всичко, разбира се, беше изгубено. Съществуваше вероятност онзи да е спрял по пътя. Не беше изключено непознатият да има уговорена среща. И сега да чака в подножието на хълма появата на пратеник.
Делийски изруга. Най-неприятният вариант беше онзи да е съзрял автомобила. Това означава, че е надушил присъствието на полицията и се спотайва, опитвайки се да печели време.
Лейтенантът потърси цигара. Играта на криеница не можеше да продължи вечно. Все някога онзи щеше да изгуби търпение. Да направи грешна стъпка. Или да реши, че теренът е чист и да изпълзи от прикритието си. Тогава Делийски щеше да го хване за гушата и да го принуди да си каже и майчиното мляко. Щеше да го притисне до стената и да узнае най-после къде е леговището на разбойниците. Онези типове му бяха необходими повече от всеки друг път.
Делийски поднесе огънчето към лицето си. В миг до слуха му долетя ревът на мотор. Той захвърли цигарата и се спусна към реното. Отвори вратата, скочи върху седалката и опипа нервно ключа.
Бръмченето стана съвсем ясно и лейтенантът стисна волана. Всеки момент онзи щеше да изскочи пред погледа му. Той постави крак върху педала на газта. Нямаше да го плаши, щеше просто да го изненада.
Реното пропълзя към разклона. Делийски посегна съм бутона на сирената. Забави се цели четири секунди и това дари на моториста така необходимата му преднина.
Сирената изрева и зави заплашително. Реното изскочи от прикритието си и полетя след беглеца. Преследвачът разбра, че онзи няма намерение да се вслуша в гласа на закона. Затова се спусна настървено след него. Не биваше да му разреши да се отдалечи. Нито да го изгуби от погледа си.
Лейтенантът сведе поглед към стрелката на километража. Реното нямаше да издържи. Дупките щяха да му попречат да е равностоен бегач в надпреварата. Съществуваше дори опасност на някой от завоите автомобилът да излети в пропастта.
Намали скоростта. Разстоянието, което го делеше от беглеца, не беше непреодолимо. Сирената пореше тишината. Мъглата му пречеше да вижда ясно пътя.
Изненадата го връхлетя в мига, в който мотористът не зави към града, а се спусна към селото. Делийски превключи на трета. Този участък от пътя му даваше предимството да кара с осемдесет. Не можеше да разбере накъде се е запътил онзи. Каква работа има в селото. И как ще се измъкне оттам. От отсрещната страна се издигаше планината. Склонът беше непроходим. Не съществуваше нито един надежден път, който да изведе беглеца от клопката.
По устните на лейтенанта пропълзя усмивка. Онзи нямаше представа къде се набутва. По всичко личеше, че не е тукашен. В противен случай щеше да знае, че единственият начин да излезе от селото е, като се изправи очи в очи с представителя на реда.
Герасим Делийски намали скоростта. Прииска му се да потрие доволно длани. Съвсем скоро онзи щеше да е в ръцете му.
Той отмина табелата, която указваше, че до селото има само километър и отби на кръстопътя. Точно тук щеше да изчака гълъбчето да се върне. Изскочи от колата и се вторачи в прозорците на здравната служба. С Найла щеше да се разправя по-късно.
Делийски се огледа. Беглецът му беше вързан в кърпа. Спокойно можеше да се поразтъпче. Той тръгна бавно по главната улица. Най-ранобудните бяха вече на полето. Лентяите не се бяха измъкнали още изпод завивките. Животните отдавна катереха чукарите. Жените бяха оставили млякото в мандрата. Децата вдигаха врява в двора на училището. Мъжете впрягаха добитъка и се готвеха да поемат към нивите.
Делийски доближи до съборения дувар на първата изоставена къща. Вниманието му привлече тъмно лепкаво петно, което се открояваше под ниската дървена порта. Какво беше това, по дяволите? Приличаше на кръв, която се бе стекла по плочите на тротоара. Дирята обагряше бордюра и стигаше чак до асфалта на платното. Долу колелата на каруците бяха заличили следата.
Лейтенантът приведе едрото си тяло. Протегна ръка и прокара пръст по засъхналото петно. Изправи се, бутна портата, но вратата не поддаде. Огледа порутената тухлена ограда. Надникна през пролуката, която се бе образувала между рамката и камъка.