Пратеникът от езерото Гарда

Дарко въздъхна. И друг път бе ставал в ранни зори и се бе трудил от сутрин до мрак в градините. Но работата тук беше изнурителна и не можеше да се сравни с нищо, което бе правил досега. Той приведе гръб над купчината пръст. В този миг до слуха му долетя бръмченето на мотор. Момчето се изправи. Съзря малка движеща се светлина по пътя. Петното се увеличи, приближи и спря. За момент погледите на всички останаха приковани в тъмната фигура, която се открои в разреждащия се мрак.

Дарко задиша учестено. Жена! На това неприветливо място! Когато новодошлата приближи, младежът различи чертите й.

— Къде е Гаврил? Трябва незабавно да говоря с него. — Жената гледаше напрегнато и говореше задъхано. Дарко се огледа. От час не бе мяркал баща си. Вероятно старият бе отскочил до града. Или се бе върнал във фермата за инструменти. Не беше изключено и да е слязъл до селото за продукти.

— Мобифонът му е изключен. Затова се принудих да дойда до тук.

Дарко присви очи. Откъде новодошлата бе разбрала, че групата копае по тези чукари? Той преглътна. До този миг беше убеден, че мисията е тайна. А изведнъж цялата конспирация отиваше по дяволите.

Дарко забеляза как фигурата на Роко се отдели от групата. Чужденецът приближи и застана пред новодошлата.

— Ако търсиш Гаврил, мога да те заведа при него.

Дарко се засмя ехидно. От сутринта нещастникът Роко дебнеше възможност да се измъкне. И Найла Фурера представляваше шансът, който чужденецът отчаяно търсеше.

Колумбийката изгледа настойчиво италианеца. Явно преценяваше дали би могла да му се довери. Докторката кимна и тръгна след инцидентния водач. Двамата закрачиха по пътя към гората.

Дарко трепна, вдигна ръка да ги спре, но от устата му излезе само гърлен звук. Поиска да се затича, но зла сила бе сковала краката му. Младежът се огледа безпомощно. Копачите наоколо бяха потънали в работата си и никой не отдаваше значение на мерзостта на отрепката Рочели.

Младежът преглътна, отпусна ръка и остана загледан в потъващите между дърветата фигури.