Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
50
Имаше чувството, че е жив. Въпреки че точно тази вероятност изглеждаше изключително нищожна. Клоните над главата му се поклащаха, разкривайки късчета пробуждащо се небе. Наоколо пееха птици, ухаеше на мокра трева и първите проблясъци на слънцето образуваха светли петна по острите върхове на дърветата.
Убиецът стоеше на крачка от него и го наблюдаваше с неподвижен поглед. Последното нещо, което си спомняше, беше ножът в ръката на злодея. Дарко отмести поглед. Острието лежеше на педя от стъпалото му. Не чувстваше болка. Само изтощение и горчивия вкус от набързо потушен гняв.
Той отпусна глава назад и усети мократа пръст под тила си. Сетивата му се пробуждаха. Долови аромата на стичащата се по близкия дънер смола. Чу тревожната песен на уплашена горска птица. Видя сивеещия къс небе. Преглътна. Беше жив! Можеше да вижда, да чува, да разсъждава. Той притвори очи. Не беше способен да проумее единствено как се бе оказал в компанията на убиеца.
Сви бавно дланите в юмруци. Претърколи тялото си и се изправи с пъргавината на котка. Ножът беше далеч, но щеше да се бори с голи ръце. Онзи стоеше насреща, без да помръдва. Без да отмества поглед от лицето му. Сигурен в надмощието си.
Дарко стисна зъби. Преди секунда лежеше повален в пръстта, но ненадейно го връхлетя спасителен прилив на сили. Уроците на Гаврил. Да не се предава. Никога. И при никакви обстоятелства.
Той отскочи напред и блъсна негодника в гърдите. Онзи полетя встрани, но се задържа на краката си. Дарко замахна и стовари юмрука си върху лицето на нахалника. От окото на Роко рукна кръв.
Италианецът докосна бузата си с длан, огледа обагрените в кръв пръсти и потърси ножа. Дарко предвиди намерението му и побърза да го предотврати. Хвърли се и нанесе нов удар, този път в корема на негодника. Онзи се преви.
Младият Герев реши да се възползва от надмощието си и заби лакът в гърба му. Роко се свлече в калта. Дарко се нахвърли като хищник върху него.
Чужденецът не се съпротивляваше. Само опипа ронливата пръст с надеждата да достигне с върха на пръстите си ножа. Дарко изрита дръжката и острието излетя встрани. Няколко безкрайни секунди двамата останаха загледани в разстоянието, което ги делеше от оръжието.
Дарко впи пръсти в гърлото на противника. Онзи почувства, че не му достига въздух. Усети как сърцето му се поду. Слепоочията му запулсираха.
Изведнъж груба сила блъсна ръката на Дарко. Той видя жилестата длан, която стисна китката му. Много след това почувства болката, която прониза тялото му. Ръката му увисна като пречупен клон. Лицето му се сгърчи от разтърсващ спазъм.
Младият Герев усети как същата тази сила го повдигна и захвърли върху гнилите листа. Нямаше представа, че е толкова лек. Той чу хрипавата кашлица на чужденеца. Видя как негодникът се преви, след това пропълзя като охлюв към близкия дънер.
Дарко вдигна глава. Погледът му срещна две налети с кръв очи, в които младежът прочете присъдата си.
51
Знаеше, че ако се разтършува, ще го намери. Махалата се състоеше от няколко къщи, повечето от които нямаха дори вътрешен двор. Делийски завъртя незапалената цигара между пръстите си. Мотоциклетът на пришълеца със сигурност бе наврян в някой миризлив обор. Или бе потулен под купа сено в порутена плевня.
Лейтенантът заби поглед в добре залостения прозорец на втория етаж. Някой се криеше в болничната стая на медицинската служба. Можеше да разбере кой е само с един точен изстрел в ключалката. Стрелбата, разбира се, щеше да привлече вниманието на съседите, а самият той рискуваше да се превърне в посмешище, в случай, че Найла бе приютила под крилото си някой изритан от къщи пияница. Инцидентът щеше да разтърси не само къщите наоколо, но и кариерата му. Тази перспектива, обаче, не го плашеше толкова, защото така или иначе бе преживял немалко бури. Щеше да оцелее и след поредния тайфун.
Герасим Делийски смачка цигарата и я набута в джоба на ризата. Чувстваше се обграден от неприятели. От хора, в които бе вярвал, но които бяха измамили доверието му. Гаврил, Найла, Гълъбина, колегите. Дори свещеникът избягваше да се изправи очи в очи с него. Лейтенантът въздъхна. Всички играеха нечестно. Крояха користни планове. Лъжеха, криеха намеренията си, преследваха нечисти цели. В центъра на този хаос лежеше пресен труп. Всички знаеха, че е извършено зловещо престъпление. Но никой не се интересуваше от причините. Никой не настояваше да бъдат наказани виновниците. Дори онези отгоре си затваряха очите, оставяйки го да се блъска сам в слепи стени.