Пратеникът от езерото Гарда

Копача рядко се намесваше в конфликтите, които избухваха между търсачите. Стоеше настрани, дъвчеше края на някое сухо житно стъбло и гледаше напрегнато, но безучастно. Не раздаваше присъди, не размахваше пръст, не надигаше глас, не наказваше, не преследваше, не обвиняваше. Знаеше, че когато настъпи мигът, всеки ще си тръгне сам.

Останалите се страхуваха от него, защото беше потаен, лукав, жесток и неуморим. Докато другите спяха, той чоплеше пръстта наоколо. Докато катереха планината, винаги изоставаше и крачеше след тях. Докато ядяха, Копача не отделяше поглед от картите. Селяните още се питаха кой вятър го довея по тези места. Беше човек без корен, без минало, без морал.

Дарко чу за имането в деня, в който стана на девет. Синьор Тучи пристигна в дома им и тропна върху масата купища пожълтели свитъци хартия и прашни избелели карти. Италианецът жестикулираше възбудено, шептеше и се оглеждаше. От устата му се лееше реч, която момчето не разбираше. Гостът остана в дома им до късно през нощта. Гаврил почти забрави за празника. Това натъжи Дарко. Но инстинктът му подсказваше, че в къщата става нещо необикновено. За което не бива да отваря дума пред когото и да било. Поне така твърдеше синьор Тучи. А Дарко остана с впечатлението, че баща му също споделя тази увереност.

След този ден посещенията на Берто Тучи във фермата на Герев зачестиха. Съседите си обясняваха това приятелства с факта, че и двамата са пришълци. Никой не знаеше, че в избата на домакина вече са струпани купища указания, инструменти и карти.

Когато баща му работеше в градините, Дарко често слизаше долу и ровеше в прашните сандъци. Сред вещите на италианеца откри цяло съкровище. Начертани върху парчета плат указания, текстове на неразбираеми езици, инструменти с неизвестно предназначение.

Дарко знаеше, че баща му не би одобрил това любопитство, затова и не споменаваше за търсаческите си страсти пред стария. Момчето забеляза, че с времето въодушевлението на Тучи започна да се изпарява. Италианецът все по-рядко се отбиваше в къщата им и все по-често пътуваше нанякъде, губейки се със седмици от погледа им. Не говореше разпалено, както преди, погледът му изгуби живостта си, фигурата му се прегърби и смали.

Младият Герев избърса ръце в панталона и се подпря върху дръжката на лопатата. Мъжете около него дълбаеха земята с настървение. Единствено нещастникът Роко се ослушваше. Дарко измери чужденеца с поглед и потри разранените си длани.

Повечето от жителите на селото бяха убедени, че са построили домовете си върху гърнета, наблъскани с жълтици. Почти във всяка къща зад семейния портрет бе скрита карта с евентуалното местонахождение на златото. Караниците, които избухваха в кръчмата, често бяха предизвикани от спорове около съкровището. Мнозина от жителите на селото бяха прибягвали тайно до услугите на адвокати. Въпросът, който вълнуваше всички, бе дали, когато го намерят в градината си, богатството им принадлежеше.