Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
Дворът пустееше. Къщата от години стоеше необитаема. Бурените се издигаха до изпочупените стъкла на прозорците. Влагата пълзеше по мазилката. Циментът на площадката се ронеше.
Делийски чу говор и извърна глава. Откъм хлебарницата се зададоха двама старци в работно облекло. Единият бе нарамил мотика. Другият мъкнеше на гърба си шаячна торба. Лейтенантът поздрави студено и посочи следите от кръвта.
— Какво е станало тук?
Двамата селяни се вторачиха в петното.
— Някое скитащо кутре се е навряло под колелата на минаваща каруца.
Лейтенантът поклати глава.
— По-скоро някой е извършил жертвоприношение. Тук е заклан цял вол — изрече намръщено той.
— На кого ще му хрумне да си коли вола насред селото, началник, — усмихна се селянинът с мотиката. Делийски го изгледа строго.
— Някой влиза ли в тая съборетина? — Той посочи залостената порта. Старците вдигнаха почти едновременно рамене.
— Откакто умря Челенгира, лека му пръст, само кучета и котки се разхождат из двора.
Лейтенантът въздъхна.
— Вие двамата накъде сте се запътили? — Той не дочака отговора и посочи виещата се покрай стобора улица. — Да сте мяркали насам един моторист? Профуча преди минути.
Старците се спогледаха.
— Ако побързаш, ще го свариш в здравната служба…
Делийски сбръчка вежди. Помисли, че не е чул добре.
— Явно е на зор, защото едва не отнесе ярето на Цена куцата. Сигурно търси докторицата. Тя обаче отпраши за града. Щяла да се върне следобед. Така пише на бележката върху вратата.
Селянинът още не беше изрекъл последните думи, когато лейтенантът хукна към реното. Пропусна да се сбогува, защото в момента изобщо не му беше до любезности. Не биваше да губи нито секунда. Ако проявеше достатъчно ловкост, щеше да изненада непознатия в гръб.
Той стисна дръжката на вратата, но след миг отдръпна ръка. В случай, че полети към здравната служба, съществуваше вероятност да изпусне странника. Не биваше да рискува. Онзи би могъл да избере всеки от четирите пътя, които се срещаха в началото на селото, за да се върне и да напусне селището.
Делийски се отпусна зад волана. Разумът му диктуваше да изчака. Инстинктът го теглеше към леговището на Найла. Той захапа незапалената цигара. До целта се добираха единствено търпеливите. На върха се изкачваха само дръзките. А Герасим Делийски притежаваше и неизчерпаемо търпение, и пословична дързост.
Той погледна часовника. Щеше да чака. Все някога онзи щеше да се върне. Свали стъклото и се вгледа в прозорците на здравната служба. В следващия миг видя нещо, което го накара да захвърли цигарата.
Единият от прозорците на втория етаж се открехна. В рамката се появи човешка фигура.
Делийски долепи чело до предното стъкло. Напоследък в селото ставаха необясними неща. След като докторката е в града, сградата трябваше да е заключена. Кой тогава се подвизаваше вътре?
Той завъртя ключа. Найла играеше опасна игра. Излъга го, без да й мигне окото. Не беше отпрашила към града. Беше чакала пристигането на непознатия. Затова сутринта побърза да го отпрати.
Реното се затресе по паважа. Коя беше птицата, която долетя в селото, за да се срещне тайно с колумбийката? И защо Фурера държеше никой да не узнае за това посещение?
Автомобилът се задъха по склона и спря пред новата сграда на медицинската служба. Делийски тресна вратата и се вгледа в равните букви върху бележката на входа. Натисна дръжката. Вратата беше заключена.
Заобиколи и нахлу в градината. Доближи до ниската тухлена постройка, в която се помещаваше квартирата на докторката. Отвътре не долиташе никакъв шум.
Той вдигна поглед към прозореца, в рамката на който само преди минути зърна фигурата. Крилото беше затворено. Пердето дръпнато. Всички следи от човешко присъствие бяха старателно заличени.
Делийски пое дълбока глътка въздух. Прекрасно! Птиченцето може би още беше в клетката. Единствената, която беше в състояние да го пусне да излети, беше Найла. Но той нямаше да й разреши да го направи. Защото пленникът му беше необходим.
Делийски се отпусна на пейката и облегна гръб върху зида. Непознатият беше следата, която отдавна търсеше. И която щеше го изведе от тунела, в който така отчаяно се луташе.