Далеч от очите, далеч от ума
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Далеч от очите, далеч от ума». Краткое содержание книги:
— Аз избрах вчера — заяви Ранди.
— Мой ред е! Мой ред е! — изпищя Ванди.
— Не, вече ти казах вчера, вървим по определен ред. Днес Санди ще избира приказката. Ти си последна.
— Това не е честно! — захленчи Ванди.
— Точно така — каза Аманда. — Животът не е честен. Санди, върви и избери приказка.
Докато Санди тичаше към библиотеката да вземе книжка, Аманда забеляза, че госпожа Девън я гледа странно.
— Да не би да си се подстригала?
— Да — кратко рече Аманда. — В събота, с парите, които ми платихте, за да гледам децата в петък вечер.
— В събота ли? Не съм забелязала.
— Не, не си — отвърна Аманда, — никога не забелязваш. Може би поне от време на време трябва да ме поглеждаш.
— Ето коя приказка избрах, Трейси — обяви Санди.
Момичетата се събраха в полукръг, както ги бе научила през почивните дни, и Аманда застана в средата с лице към тях.
Щом започна да чете, с крайчеца на окото си забеляза, че госпожа Девън продължава да стои там, малко замаяна, сякаш се препъваше в някакъв нов свят. Аманда зачете и седемзначките запазиха тишина, а към края на приказката вече се прозяваха. С помощта на майката на Трейси, момичето ги настани по леглата им, за да поспят.
После Аманда излезе от стаята заедно с госпожа Девън, която продължаваше да я наблюдава, като че ли през живота си никога не я бе виждала. Когато звънецът на входната врата иззвъня, жената сякаш усети облекчение, че има с какво да се заеме, и забърза да отвори. Аманда с изненада завари Джена на прага.
— Ъм, Аман… тоест Трейси у дома ли си е?
— Ето ме — рече Аманда и застана до госпожа Девън на входа. — Влизай.
Майката на Трейси изглеждаше по-изненадана дори от Аманда.
— Трейси, кой е това?
— Моя приятелка, Джена Кели — отвърна момичето. — Ела горе в стаята ми, Джена.
Докато изкачваха стъпалата, отново зърна обърканото изражение на госпожа Девън — навярно Трейси никога преди не бе имала гости, не и от седмия си рожден ден насам.
— Какво правиш тук? — попита Аманда веднага щом влязоха в спалнята на Трейси и затвориха вратата.
И тогава забеляза, че съученичката й носи сак.
Джена не искаше да срещне погледа й. Заговори, гледайки настрана:
— Аз, ъ-ъ, няма къде да остана. Мога ли да спя тук? За една-две вечери?
В стаята на Трейси имаше две легла.
— Да, предполагам. Защо няма къде да спиш?
Джена извърна поглед към другата страна на стаята.
— Заради майка ми… Поканила си е приятели. Явно ще си направи едно от нейните партита. Което означава, че аз въобще няма да мога да спя.
— О! — Аманда я погледна любопитно. — Това случвало ли се е и преди?
Съученичката й кимна.
— Миналата седмица. И шумът ме държа будна цялата нощ. Понякога просто отивам на гарата и стоя със Слъг и останалите. Ала сега… не знам, просто не исках.
— Те и без това сигурно са в затвора, задето се опитаха да откраднат от „Таргет“ — делово заяви Аманда. — Знаеш ли, Джена? Мисля, че ти дори не харесваш онези хора. И се обзалагам, че никога нищо не си открадвала през целия си живот.
Джена отправи възмутен поглед към нея.
— Защо мислиш така?
— Защото не мисля, че си толкова лоша, колкото се преструваш. А и ако беше крадла, навярно щеше да имаш повече храна у дома.
Джена пребледня.
— Не ме съжалявай. Да не си посмяла да ми съчувстваш.
— Не се тревожи. Няма и не искам — с чувство отвърна Аманда. — Не искам живота ти повече от този на Трейси.
Джена се изненада.
— Нали не казваш, че искаш да крадеш моето тяло!
Аманда се изправи и закрачи из стаята.
— Не аз вземам тези решения. — Необходимостта да поговори с някого, да сподели, бе неустоима. И поне не я интересуваше какво мисли за нея Джена. — То просто се случва, когато ми стане мъчно за някого. Така и се озовах в тялото на Трейси.
— Да, прочетох това в мислите ти и все още не мога да го повярвам — заяви Джена. — Ти все още си Аманда Бийсън, най-гадното момиче в училище, нали така?
— Точно затова съм най-злата! — викна Аманда. — Не мога да си позволя да съчувствам на хората, защото мога да се озова в техните тела! Да не мислиш, че искам да бъда Трейси Девън? Или пък теб?
Джена все още стоеше с отворена уста. Ала единствената дума, която излезе навън, бе:
— Леле!
— Точно — съгласи се другото момиче. — Видя ли? Не съм идеалната принцеса, за която ме мислиш.