Обречени на безсмъртие
- Автор: Плъм Ейми
- Серия: Ревенант #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Обречени на безсмъртие». Краткое содержание книги:
Сега, докато Венсан седеше срещу мен, съвсем истински, имах чувството, че онези момчета са просто призраци. Бяха сенки в сравнение с него.
— Притеснявах се как ще се почувства, след като слезе от трона си на кралица, когато се преместим — продължих аз, — но очевидно съм я подценила. Тя е на път да постигне същото и тук.
— Уж градът е различен, а положението си е същото.
— Тя излиза всяка вечер, освен когато баба и деди я накарат да си остане вкъщи. За разлика от Ню Йорк аз не ходя с нея.
— Знам — призна той, набоде картофче, след това бързо вдигна поглед, за да провери дали съм забелязала, че се е изпуснал.
— Какво? — попитах изненадано аз и неочаквано си припомних думите на Амброуз: „Вече я проверихме и тя определено не е шпионин“. — Следите ли ни? — Почувствах се едновременно поласкана и ужасена, отдръпнах краката си от неговите и се свих в моята половина на масата.
— Никой не следи Джорджия, само теб. И не съм бил аз. Не и след срещата ни в музея „Пикасо“. След нея прецених, че трябва да ти осигуря усамотение. Виновни са Амброуз и Жул. След като разбраха, че… че се интересувам от теб, настояха да проверят, че не си заплаха за нас. Аз обаче никога не съм се съмнявал. Честна дума.
— Опасност ли? — попитах аз. Бях напълно слисана.
Венсан въздъхна.
— Имаме врагове.
— Какви врагове?
— Предлагам да сменим темата — настоя той. — Нямам никакво желание да те намесвам в нещо, което може да те застраши.
— Ти в опасност ли си? — попитах аз.
— Рядко се натъкваме на тях. Но когато се случи, всяка една от двете страни се опитва да унищожи другата. Тъй като ме помоли да бъда откровен с теб, отговорът е „да“. Само че имам зад гърба си десетилетия опит и знам как да се защитавам. Не се тревожи.
Неочаквано си припомних среднощната разходка с Джорджия на кея.
— Онази нощ, когато се хвърли в Сена след момичето. Под моста имаше хора, които се биеха с мечове.
— Значи вече си ги виждала. Това са нума.
Самата дума ми се стори зловеща. Потръпнах.
— Те какво представляват?
— Същите са като нас, но наобратно. И те са ревенанти, но съдбата им не е да спасяват хора, а да ги тласкат към смъртта.
— Нищо не разбирам.
— Ние ставаме безсмъртни, когато умрем, докато спасяваме чужд живот. Те извоюват безсмъртието си, като отнемат човешки живот. Изглежда, вселената обича баланса — усмихна се горчиво той.
— Искаш да кажеш, че са възродени убийци ли? — Усетих как леденостудените пръсти на паниката пълзят от стомаха към сърцето ми.
— Не са просто убийци. Предали са някого и това е станало причина за смъртта му.
Поех си дълбоко въздух.
— Какво? Чакай малко. Да не би да искаш да кажеш, че който умре, след като е предал някого и е причинил смъртта му, се преражда в безсмъртен гадняр?
— Нещо подобно. Само някои от тях. Както при нас е. Не всички, които загиват, докато спасяват някого, възкръсват. Ще ти обясня някой друг път, защото това вече е по-сложно. Важното сега е, че нума са лоши. Опасни са. Те не умират, защото продължават да убиват. За тях е лесно. Повечето са известни мафиоти, които се занимават с проституция, наркотици и за да превърнат бизнеса си в законен, притежават барове и клубове. Няма нищо чудно, че в техния свят смъртта и предателството са нещо често срещано.
— Те ли бяха… те ли се биеха под моста онази нощ?
Венсан кимна.
— Момичето, което скочи, се беше забъркало с тях. Бяха го докарали до самоубийство и го бяха последвали, за да се уверят, че е изпълнило намерението си.
— Но тя ми се стори съвсем млада. На колко беше?
— На четиринайсет.
Трепнах.
— А вие защо бяхте там?
— Шарл и Шарлот се разхождали, докато Жул спял. Жул видял какво ще се случи и се втурна при нас с Амброуз. Когато пристигнахме, близнаците бяха задържали част от бандата на нума под моста, докато момичето… е, ти нали видя какво стана? Стигнах при нея, преди да скочи.
— А лошите… спипахте ли ги? — Не исках да изрека думата, защото ме притесняваше.
— Двама, да. Други двама успяха да избягат.
— Значи не просто спасявате хора. Случва се и да убивате хора.