Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
А защо Алекс, след като е била деснячка, е предпочела да се инжектира с лявата ръка, лекарят не можел да обясни. Въпросът бил, че от медицинска гледна точка, Алекс спокойно би могла да се инжектира по този начин. Наистина било необичайно, но напълно възможно.
Халифа предаде всичко това на Фрея, след като затвори телефона.
— Чувствам се глупаво — призна тя.
— Недейте, недейте — енергично я спря той. — Имахте пълно право да задавате въпроси. И съмненията ви бяха напълно оправдани.
— Загубих ви времето.
— Напротив, дори ми направихте услуга — ако не бяхте вие, щях да си загубя следобеда в полицейска конференция за района. Много съм ви задължен.
Тя се усмихна, доволна, че подозренията са се оказали безпочвени.
— Ако все още нещо ви тревожи… — започна той.
— Не, аз… аз изобщо…
— Тъй като има и други обстоятелства, които могат да се изследват. Какво е станало с ампулата морфин и спринцовката, откъде е купен морфинът…
Вече изглеждаше, че той е човекът, който се опитва да я убеди, че смъртта на Алекс трябва да се разследва още.
— Честно казано — започна тя, — вие направихте повече, отколкото беше нужно. Сега искам само да се върна в къщата на Алекс. Изгубихме толкова време.
— Разбира се. Ще ви намеря шофьор.
Детективът я заведе на приземния етаж и заговори нещо на арабски с дежурния служител — навярно искаше кола. Вместо отговор дежурният кимна към главния вход. Захир бе спрял ланд крузъра на улицата и барабанеше с пръсти по кормилото. Фрея нямаше представа как е разбрал, че е в полицията, но щом я видя, той скочи и й отвори да се качи, като междувременно хвърли не особено доброжелателен поглед на Халифа.
— Познавате ли този човек? — попита детективът.
— Работил е заедно със сестра ми — отвърна Фрея. — Той се…
Канеше се да каже „грижи за мен“, но се поколеба и продължи:
— … грижи за транспорта ми.
— Тогава ще ви оставя на него. — Халифа я изведе от участъка. — И не се колебайте, ако искате да ни запознаете с някои други ваши безпокойства.
— Благодаря — усмихна се Фрея. — Помогнахте ми много. Съжалявам само, че…
— Няма нищо. Приятно ми беше да се запозная с вас — увери я Халифа, докато тя се качваше. — И приемете още веднъж съболезнованията ми за смъртта на…
Преди обаче да довърши, Захир даде газ и потегли рязко, като наблюдаваше полицая в огледалото.
— Полицията не струва — съобщи след секунди, докато едва не блъсна каруца, натоварена с дини. — В Полицията нищо не разбират.
Беше необичайно приказлив и я засипа с всякакви въпроси за смъртта на Алекс — защо е имала подозрения, какво са й казали в полицията, — а очите му през цялото време я стрелкаха в огледалото. Това я накара да се чувства неловко, особено след резервираното му поведение предния ден, затова отговорите й бяха сбити и уклончиви, и съвсем кратки, макар да не беше сигурна какво точно се стреми да избегне. Когато колата накрая спря пред къщата на сестра й, Фрея се измъкна максимално бързо, измънка едно „благодаря“ и доволна да се отърве от Захир, се завтече в къщата, тресна вратата и я подпря с гръб.
След като вече бе сама, я заля изтощение, като че ли — след като сестра й бе погребана и подозренията й се оказаха неоснователни — собственото й тяло каза „стига“! За първи път от три дни Фрея усети, че вече няма конкретни неща, за които да се тревожи. Беше дошла до Египет, беше погребала сестра си, беше разрешила въпросите, свързани със смъртта й. Всичко необходимо бе направено. Освен тъгуването. И вината. Те никога нямаше да свършат.
Покрай бързането сутринта беше забравила закуската си и от нея се носеше остър мирис на сирене. Тя прогони мухите, сложи в една чиния малко хляб, домати и краставица, замъкна един фотьойл до верандата, отпусна се в него, сви крака под себе си и докато се взираше в пустинята, почна да яде. Изненада се, че е гладна, но не се бе хранила както трябва от три дни. Изпразни чинията за минути. Би хапнала и още, но самата мисъл да ходи до кухнята я спря. Тя сложи чинията на пода, сви се в мекия фотьойл, опря глава на ръцете си, затвори очи и заспа почти в същия миг.