Невиждани академици

- А аз си мислех, че вие не ходите на ритнитопка, Господин Отоми?

- Е да, тъй си е. На шапкаджиите им се прииска да идат и да видят някой мач, а моя милост с Господин Нобс отидохме с тях да ги пазим да не би да ги дъхне някой обикновен човечец. Пусто да е, направо да не повярвате! Като настана едно цъ-цъкане и оплаквания и водене на бележки, все едно улицата им е бащиния. Кроят нещо, помнете ми думата.

Гленда не одобряваше думата „шапкаджии”, макар че като описание си беше точно. От устата на Отоми обаче тя беше покана за мръсничка конспирацийка. Да, обаче вари ги, печи ги, магьосниците си бяха тузари, хора от значение, от онези хора, които разтърсват света, а заинтересуват ли се такива хора от делата на другите хора, на тези които по определение не са от значение, то светът на малките хорица да се готви да бъде разтърсен, а те да се тресат от страх.

- Ветинари нали не одобряваше ритнитопката, Господин Отоми? - спомена тя.

- Ами че да, ами че разбира се, ами че те всичките са в тая игра, - Отоми се потупа по ноздрата.

Което предизвика малък сгъстък изсъхнало вещество да се изстреля от носа му и да падне в чая му. Гленда закратко проведе борба със съвестта си, дали да не му каже, но в крайна сметка спечели Гленда.

- А пък аз си мислих, че ти ще знаеш това, както си пред очите на хората в Кукличките, - пак я подхвана Отоми - Спомням си майка ти. Светица беше тая жена, светица. Винаги ще протегне ръка на помощ на хората.

Да, а те не пропускаха да вземат, каза си наум Гленда. Късмет изкара майка й, че като умря, още си имаше всичките пръсти.

Отоми си допи чая, плясна с чашата по масата и въздъхна:

- Е, не мога да се мотая тук цял ден, нали?

- Да, не се и съмнявам, че си имате куп други места, на които ви предстои да се мотаете.

Отоми се поспря до арката на входа и се обърна да се ухили към Жулиета:

- Ама с онова момиче си бяхте като две капки вода, честен кръст. С мътняшко момче. Да се чуди и да се мае човек. Трябва да е било някой от онея тъпликатите. Е хубаво тогава, ще си остане тайна значи, както казал оня дето намерил нещо, което ще си остане тайна. Тра-ла-ла-лала...

И той застина като мъртъв за да не се напори на ножа, който Гленда беше хванала не съвсем заплашително току до гърлото му. С удовлетворение тя има възможността да наблюдава как адамовата му ябълка заподскача нагоре-надолу като побъркано йо-йо.

- Извинявайте, - каза тя и смъкна острието надолу - Тея дни ножът нещо ми е все в ръката. Нали трябва да кълцам свинското. Ама как само свинското месо прилича на човешкото, или поне така казват, - тя преметна свободната си ръка през рамото му и продължи - Струва ми се, че няма да е добре да се разпространяват разни глупави слухове, Господин Отоми. Нали знаете как хората могат да се напушат от такива неща. Колко мило от ваша страна, че се отбихте, и ако ви се случи да наминете и утре, ще гледам да ви намеря някой пай. А сега ни извинете. Че имаме много нещо за кълцане.