Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Знам, знам. Но трябва да се съобразяваш с другарчетата си, нали? С Джъмбо и, разбира се, Картър, и, ах да, Анди Изцепков, онези твои приятелчета, които нещо не са тук. Виж, ти не си арестуван, все още не си, а само съдействаш на разследването на Стражата. Което значи, че можеш да ползваш тоалетната, ако се чувстваш особено смел. Ако пък се чувстваш самоубиец, може да посетиш и лавката. Но ако се опиташ да изфирясаш, ще те подгоня и ще те хвана, - тя изсумтя и добави - Като куче. Ясна ли съм?
- Не може ли да ида да видя, как е Лут?
- Не. Копърката още е там долу. За теб той е Стражник Херингов.
- Всички го наричат Копърка.
- Може и така да е, но не и когато ти говориш с мен, - сержантката разсеяно търкулна значката по масата - Господин Лут има ли някакви близки? Това значи роднини.
- Знам какво значи. Разправя нещо за някакви негови хора в Юбервалд. Само това знам, - Трев лъжеше по инстинкт, защото да кажеш, че някой е прекарал детството си прикован с верига за наковалня, нямаше да е много ползотворно в случая - Няма никакви проблеми с другите момчета в свещоливницата.
- Как стана така, че е свършил там?
- За тея неща не питаме. Най-често е някаква гадна история.
- А някой някога да е питал теб?
Той се втренчи в нея. Какво да я правиш - ченге. Те така почват уж мило и благо, а после само да си отпуснеш гарда и веднага хващат кирката и почват разкопки в мозъка ти.
- Това официален полицейски въпрос ли беше или просто ви е кеф да си врете носа?
- Ченгетата никога не ги е кеф да си врат носа, г-н Младонадеждов. Обаче понякога ни се случва да задаваме странични въпроси.
- Значи не е било официално?
- Не точно...
- Тогава я си го заври, където слънцето не свети.
Сержант Ангуа се усмихна по полицейски:
- В ръцете си нямаш нито една карта, която да ти стиска да играеш, а да вземеш да ми изтърсиш нещо такова. От Анди, да, можех и да очаквам подобно нещо, но Копърката казва, че ти все пак си бил разумен. Колко ли разумен трябва да е някой, че да сглупи като теб?
На вратата предпазливо се почука и един стражар провря глава в стаята. Някъде отзад някой крещеше на висок авторитетен глас:
- ... Искам да кажа, нали постоянно си имате работа с такива неща, прав ли съм? За боговете, нима е толкова трудно да...
- Да, Ноби?
- Стана една ситуацийка, серж. С оня мортус дето замина за „Лейди Сибил”. Доктор Лоун е тук и разправя, че оня станал и си тръгнал!
- Имали ли са Игор да го погледне?
- Да. Нещо такова... ъъ...
След което стражарят беше избутан от лакътя на мащабен мъж в зелена гумена роба, който май се опитваше да изглежда едновременно гневен и приятелски настроен. Следваше го Стражник Херингов, който май се опитваше да го успокои и несъмнено не успяваше.
- Вижте сега, стараем се да помагаме, разбирате ли? - продължаваше доктор Лоун - Ваште хора ми казват, че има случай на убийство, а аз откъсвам Игор от операционната му маса и да вървят всички усложнения по демоните. Но искам да кажете от мен на Сам Ваймс, че го моля да си прати момчетата долу при нас някой път като не са много заети за мъничко обученийце по първа помощ, преди всичко за разликата между мъртвец и заспал човек. Е, понякога може и да е мъчна работа, но обикновено е възможно да се разпознаят признаците. Професията винаги е била склонна да счита ходенето за един от по-надеждните такива, макар че в този град се научихме да гледаме на това като просто едно добро начало. Но когато дръпнахме савана, той седна и помоли Игор за сандвич, което като цяло е решаващ признак. С изключение на треската той беше добре. Учестен пулс, което предполага, че има такъв. Нито драскотина по него, макар че един обилен обяд няма да му дойде зле. Трябва да е бил особено гладен, защото направо изяде сандвича, който му приготви Игор. Като стана дума за обяд, откровено казано, и на мен няма да ми дойде зле някой!
- Оставили сте го да си тръгне? - ахна ужасено Сержант Ангуа.
- Разбира се! Не мога да държа някой на легло задето е неудобно жив!
Тя се обърна към Стражник Херингов:
- И ти си допуснал той да си тръгне, Копърка?
- Изглеждаше като случай на докторско решение, серж, - измънка Херингов и изгледа накриво Трев.
- Та той целия кървеше! Ама пълно мазало беше! - избухна Трев.
- Измама значи? - предположи Ангуа.
- Бих се заклел, че нямаше пулс, сержант, - обади се Херингов - Може пък да е един от онея монаси от Главината с онея фокус-мокуси.
- Значи някой е губил времето на Стражата, - отсъди Ангуа и изгледа Трев.
Той определи това като отчаян последен изстрел, каквото си и беше, и отвърна:
- Че на мен това за кой ми е? Да не мислите, че си умирам да съм тук?