Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Щом като питате, да, - отговори Игор.
Трев се позамисли. Човек от време на време мярваше по някой Игор. За тях се знаеше само, че могат да те зашият по-добре и от Стражата, че правят разни странни нещта по подземията и че излизат общо взето само по гръмотевични бури.
- Мишля, че приятелят ви може и да е ижвънредно опашен, - информира го Игор.
Трев се опита да си представи Лут като опасен. Беше си доста трудно, докато не си спомни човек как събори цяла врата от половин улица разстояние. Прииска му се да не си беше спомнил това.
- И що трябва да те слушам? Отде да зная дали и ти не си опасен? - изрепчи се той.
- О, аж шъм, - отговори простичко Игор - Повярвайте ми. А в Юбервалд има неща, ш които не би ми ше ишкало да ше шрещам.
- Хич не ме интересува, какви ги дрънкаш, - заяви Трев - То и без това си е бая трудно да те разбере човек.
- Да му ше шлучват щранни нащроения? - не се отказваше Игор - Да му ше шлучват прищъпи на ярощ? Да жнаете нещо жа хранителните му навици?
- Да, обича ябълков пай, - каза Трев - Накъде биеш?
- Виждам, че ще му добър приятел, - заключи Игор - Шъжалявам че ви ше натрапих, - това „ше натрапих” увисна във въздуха и значително допринесе за влагата витаеща в мъглата - Ще ви дам един шъвет. В шлучай че ви потрябвам, прощо ижпищете. Опашявам ше, че ще ви бъде прекалено лешно да ижпищите.
Фигурата се обърна и веднага изчезна в мъглата.
Те Игорите се движеха някак особено, спомни си Трев. А и не можеш да видиш нито един на ритнитопковски мач.
Той забеляза последната мисъл, когато вече отминаваше. Каква щуротия се беше опитал да си каже? Че някой, който не ходи на мачове, не е истински ли? Не можеше да му хрумне подходящ отговор. Изумително беше, че изобщо си беше задал този въпрос. Абе изобщо нещата се променяха.
Гленда пристигна в Нощната Кухня с Жулиета надлежно заклета да си мълчи и щедро пусна Милдред и г-жа Хеджс да си ходят за остатъка от нощта. Което ги уреждаше чудесно и двете, както винаги, а и имаше дребна услуга, която тя по-късно можеше да им поиска да й върнат. Тя си свали палтото и запретна ръкави. В Нощната Кухня тя се чувстваше у дома си, с всичко както тя си го иска, с всичко под контрол. Застанала зад почернелите й железни граници тя можеше да се изправи срещу целия свят.
- Така значи, - натърти тя на усмирената Жулиета - Днес ние не бяхме там. Днеска изобщо не се е случвало. Ти си била тук и си ми помагала с чистенето на пещите. Ще се погрижа да вземеш извънредни, така че татко ти нищо няма да заподозре. Ясно? Схвана ли?
- Да, Гленда.
- И както сме тук, що не се захванем с пайовете за утре през нощта. Хубаво е винаги да я караш малко напред с материала, нали така?
Жулиета си замълча.
- Кажи „Да, Гленда”, - подсети я Гленда.
- Да, Гленда.
- Върви тогава да накълцаш свинското. Като си заета, умът ти не мисли за глупости, винаги съм го казвала.
- Да, Гленда, винаги си го казвала, - съгласи се Жулиета.
Гленда долови нещо в тона й и това леко я пообезпокои.
- Значи винаги съм го казвала, а? Кога?
- Всеки ден като идваш и си връзваш престилката, Гленда.
- Майка ми все го казваше това, - сподели Гленда и се опита да изхвърли тази мисъл от главата си - И си е права жената, разбира се! От здрава работа никой още не се е повредил!
И тя се помъчи да разкара предателската мисъл: „освен аз самата”. Баници, каза си тя. Можеш да се осланяш на баниците. От баници глава не боли.
- Аз па мислим, че Трев е хлътнал по мене, - изказа се Жулиета - Тоя ме зяпа едно така, не като другите момчета. Тоя гледа като паленце.
- Ей точно от тоя поглед се пази, мойто момиче.
- Еми аз май си падам по него, Глендинка.
Глиганско, мислеше си Гленда, с кайсии. Не може да не е останало в ледницата. А имаме и малко баници с агнешко и избор от туршии... гарантирано ще се хареса. Та значи... баници със свинско, май ще е това, а в помпената има прилични стриди, та те ще минат за мокрия пай. Значи Морска Баница, а и аншуата още става, така че ще му дойде добре и някой друг звездоброец, нищо че ме е жал малко за горките рибки, ама точно сега ще взема да направя малко блатове за после, така че...
- Я чакай! Какво каза?
- Падам си по него.
- Не можеш!
- Ама той ми спаси живота!
- Това не е основание за сериозна връзка! Благодари му любезно и стига толкова!
- Ама аз имам чувства!
- Ама това е просто глупаво!
- Че к’во? Като е глупаво, да не е лошо, я?
- Чуй ме сега, млада ми... О, здравейте, Господин Отоми.
Някак си на всички отомиевци по целия свят им върви да изглеждат сякаш са стъкмени от най-непривлекателните части от двама мъже, както и да имат дразнещо безшумна стъпка на дебелите си подметки от червена гума, точно като за примъкване и подслушване. Освен това те винаги си въобразяват, че някоя безплатна чаша чай си е тяхна по право.