Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Риба тон, спагети и мармалад. Със захар на пудра, - прозя се Трев.
- Ама сигурен ли си?
- Такива неща не се забравят.
- Но какъв мармалад? - настоя Гленда.
- Що питаш?
- Мисля си, че може да стане с дюлев. Или пък с чили. С тая захар на пудра обаче не знам какво да правя. Просто няма смисъл.
- К’во ти става бе? Та той е Игор. Няма що да има смисъл!
- Но те е предупредил за Лут, нали?
- Да, но някак си не мисля, че е имал предвид „заключи си пайовете”, как мислиш? Ще си имаш ли неприятности заради пайовете?
- Не. Имам още доста съзряващи в ледницата. Най-са добри като съзреят. Абе изобщо с пайовете трябва да мислиш занапред.
Тя пак погледна към Лут и продължи:
- Ама наистина ли ми казваш, че след като момчетата на Столоп са го разпердушинили отвсякъде, той е взел и си е тръгнал от „Лейди Сибил”?
- Беше си умрял като кютук. Даже и бай ти Херингов го схвана това.
Този път и двамата изгледаха Лут.
- Сега обаче е жив, - от устата на Гленда това прозвуча като обвинение.
- Виж с’а, - започна Трев - всичко което знам за тея, дето идват от Юбервалд, е че някои от тях са вампири, а други са върколаци. Е, с’а, вампирите май не налитат на пайове. А миналата седмица беше пълнолуние и не съм видял той да се държи смахнато, добре де, по-смахнато от нормално.
Гленда понижи глас:
- Може пък да е зомби... А не, те също не са точно луди по пайове, - тя все така си беше загледана в Лут и друга част от нея сподели - Сряда вечерта ще има банкет. Лорд Ветинари замисля нещо с магьосниците. Нещо за ритнитопката, сигурна съм.
- Е и?
- Крои нещо, какво друго. Нещо гадно. Магьосниците били днес на мача и си водели бележки! Само не ми казвай, че тук нямало нищо страшно. Искат да забранят ритнитопката, ето какво става!
- Хубаво!
- Тревър Младонадеждов, как може да кажеш такова нещо! Баща ти...
- ...Си умря, щото беше тъп, - завърши рязко Трев - И не ми разправяй, че точно така щяло да му се иска да си замине. Никой не иска да си замине така.
- Ама той си обичаше ритнитопката!
- И к’во? К’во значи това, а? И Столоповци си обичат ритнитопката. И Анди Изцепков е луд по ритнитопката! Ама к’во значи това? Като не броим днес, колко пъти си виждала топката на мач? Изобщо не си, а на бас.
- Добре де, но работата не е в ритнитопката.
- Значи ми казваш, че работата в ритнитопката не била в ритнитопката?
На Гленда й се прииска да беше имала прилично образование, или, в краен случай, поне някакво истинско образование. Но точно сега нямаше да тръгва да отстъпва.
- Става дума за споделянето, - заобяснява тя - Нали, да си част от всичките хора. Да викаш с всички. Абе изобщо всичкото.
- Имам чувството, Госпожице Гленда, - обади се от постелката си Лут - че съчинението, което визирате, е „Der Selbst ьberschritten durch das Ganze”[28] на Битакенчук.
Те пак погледнаха Лут, този път със зяпнали уста. Той беше отворил очи и като че се беше вторачил в тавана.
- Става дума за копнежа на самотната душа да достигне до споделената душа на целокупното човечество, че и отвъд нея. Въпреки че преводът на У.Е.Г. Гуднайт „В Търсене На Цялото” е осакатен, макар все още да е разбираем въпреки погрешния превод на „bewuвtseinsschwelle”[29] като „прическа”.
Трев и Гленда се спогледаха. Трев сви рамене. И сега откъде да се започне. Гленда се прокашля:
- Господин Лут, вие жив ли сте или мъртъв или нещо друго?
- Жив съм, благодаря ви много, че попитахте.
- Ама аз нали видях, как те убиха! - викна Трев - И бягам аз после чак до „Лейди Сибил”!
- О, - рече Лут - Извинявайте, не си го спомням. Изглежда диагнозата е била погрешна. Прав ли съм?
Те се спогледаха. По-тежката част от което пое Трев. Гленда като се ядосаше, с погледа й сигурно можеше да се ецва стъкло. Лут обаче си имаше право. Трудно е да спориш с някой, който настоява, че не е умрял.
- Ммм, и после ти се върна тук и изяде девет пая, - каза Гленда.
- Като гледам добре са ти се отразили, - насилено рече да го ободри Трев.
- Да, но не виждъм, къде са ти се побрали, - завърши Гленда - Както си бяха тежки блюда всичките до един.
- Сигурно ще сте ми сърдита, - изплаши се Лут.
- А споко с’а, - намеси се Трев - Глей с’а, много се бях разтревожил, няма как, честна дума. Ама не се ядосах, чаткаш ли? Та ние сме ти приятели.
- Трябва да съм любезен. Трябва да съм услужлив! - отрониха като някаква мантра устните на Лут.
Гленда го хвана за ръката:
- Виж, не ми пука за пайовете, ама наистина. Харесва ми да виждам мъж с отличен апетит. Но все пак трябва да ни кажеш, какво не е наред. Да не си направил нещо, което не е бивало да правиш?