Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
Ето защо когато двама стражари пристигнаха бегом, Трев тръгна насреща им залитайки с Лут на ръце. С облекчение видя, че старшият им беше Стражник Херингов - той поне беше от тези, които първо задават въпроси. Зад него, запречвайки целия пейзаж, идваше тролът Флуорит, който можеше да разчисти една улица само като застане посред нея.
- Може ли да ми помогнете да го отнеса до „Лейди Сибил”, Господин Херингов? Много е тежък, - примоли се Трев.
Стражник Херингов отметна прогизналата от кръв риза и зацъка с език. С опита идва и фамилиарността.
- Моргата е по-близо, момчето ми.
- Не!
Херингов поклати глава:
- Ти не беше ли сина на Дейв Младонадеждов?
- Мога и да не ти казвам!
- Вярно, щото съм прав, - рече равнодушно Стражник Херингов - Хубаво, Трев. Флуорит ще го отнесе този човек, когото предполагам досега през целия си живот не си виждал, а ние двамата ще бягаме да не изостанем. Оня ден през нощта имаше хубава буря с гръмотевици. Може и да извади късмет. Може и ти да извадиш.
- Не съм го направил!
- Ама че разбира се. А сега... да видим кой бяга по-бързо, а? Първо болницата.
- Искам да остана с него, - каза Трев, когато огромното ръчище на Флуорит нежно хвана Лут.
- Не, момчето ми, - отвърна Херингов - Ти оставаш с мен.
Нещата не свършиха със Стражник Херингов. Те никога не свършваха с него. Всички му викаха Копърката, а спокойното му неизречено послание, че след като и без това всичките сме се натресли в тая работа, защо взаимно да си усложняваме живота, най-често имаше въздействие, обаче рано или късно все пак те прехвърлят на по-старшо ченге, което пипа по-твърдо, в малка стаичка с друго ченге застанало на вратата. А това ченге, като я погледне човек, комай караше втора смяна подред.
- Аз съм Сержант Ангуа, господине, и се надявам, че не сте загазил, - тя си отвори бележника и разглади страницата - Да опресним ли досегашните показания? Казахте на Стражник Херингов, че сте видели бой в разгара си и като сте приближили, всичките бандяги до последния се разбягали, а на местопрестъплението, за ваше най-голямо учудване, сте открили вашия подчинен г-н Лут, умиращ от кръвоизлив. Е, обзалагам се, че мога да ви наименувам всичките бандяги до последния. Чудя се, не бихте ли могли и вие? Ами това, Тревор Младонадеждов, какво значи?
Тя плъзна по масата към него черно-белия емайлов Знак на Жулиетиното благоразположение, и за късмет или може би нарочно, карфицата му се заби в дървото на няколко пръста от ръката на Трев.
Неофициалното мото на Безплатна Болница „Лейди Сибил” беше „Не всички умират”. Истина си беше, че след основаването на „Лейди Сибил” смъртността в града от поне някои причини доста драматично се съкрати. Общоизвестно беше, че хирурзите й си мият ръцете дори и преди, а не само след операция. Но някой, тръгнал сега по белите й коридори знаеше, и то от личен опит, че неофициалното мото фактически е напълно погрешно.
Смърт застана над прилежно изстърганата операционна маса и погледна надолу:
- Господин Лут? Ама че изненада, - каза Смърт и бръкна в робата си - Я да видим, какво имаме тук. Знаете ли, винаги съм се чудил, за какво ли драпат толкова хората. В крайна сметка, в сравнение с продължителността на вечността, животът на хората изобщо няма трайност. Дори и за вас, господин Лут. Макар че, както виждам, във вашия случай от драпането може и да има известна полза.
- Не мога да ви видя, - проговори Лут.
- Толкова по-добре, - успокои го Смърт - И без това по-късно няма да ме помните.
- Значи умирам, - реши Лут.
- Да. Умирате и после пак оживявате, - той извади от робата си един животомер и се загледа как пясъкът му пада нагоре - Ще се видим друг път, Господин Лут. Опасявам се, че ви предстои интересен живот.
- Кукляшки знак у толкова добро мътняшко момче значи? Чудя се, какво ли, за боговете, ще да значи това? И знаеш ли какво? Ще разбера. Стига ти да се поблъскаш малко и готово.
Трев си мълчеше. Възможностите му бяха на изчерпване. Освен това и преди беше виждал тази сержантка и тя май винаги се втренчваше в гръкляна му.
- Стражник Херингов ми съобщи, че долу в „Лейди Сибил” Игорът им е на смяна. Надявам се, че ще има някое сърце в стъклениците си, което да стане на приятеля ти. Много се надявам, - караше тя - Но дори той и да си дойде утре на крака тук, случаят пак ще е убийство. Така е разпоредил Лорд Ветинари: щом като за да прескочиш трапа ти трябва Игор, значи не си го прескочил. Вярно, умирането е за кратко, поради което и убиецът ще бъде обесен закратко. Най-често четвърт секунда падане от трапа стига.
- Ич не съм го пипал!