Невиждани академици

- Анди иска да знае, к’во си казал.

- Няма страшно, сичко е уредено.

- Уредено ли? Ама как? - Картър, който винаги си падаше малко тлъстичък, трябваше да подтичва за да не изостане.

- Теб това не те засяга.

О, в този момент на радост...

- Ама може ли да му кажа, че сме на чисто?

- Всичко е уредено! Опечено и в кърпа вързано! Оправих се без грешка. Няма проблем. Пиши го свършило. Никога не се е случвало.

- Ама сигурен ли си? - не мирясваше Картър - Че той много се е напушил.

- К’во искаш да ти кажа, бре пич? - Трев разпери ръце и се извъртя в пирует - Аз нали съм Трев Младонадеждов бе!

- Е добре, значи е сигурно тогава. Хей, а на бас, че с’а Анди пак ще те вземе в Агитката. Ще е върховно, а?

- Знаеш ли, как Лут си мисли, че и викат на Агитката, Картър?

- Не. Как?

Трев му каза.

- Ама това е... - започна Картър, но Трев го прекъсна:

- Смешно е, Картър. Смешно си е, а и малко тъжно и безнадежно. Ама наистина, - Трев спря толкова внезапно, че Картър се блъсна в него - И един съвет от мене: Това Картър Пръдльото до никъде няма да те докара. А и Баш-Пръднята също. Повярвай ми.

- Но всички ми викат Картър Пръдльото, - проплака Баш-Пръднята.

- Дрънни му един на първия, който пак те нарече така. Иди на доктор. Спри въглехидратите. Избягвай затворени помещения. Ползвай афтършейв, - Трев пак ускори крачка.

- Къде бе, Трев?

- Махам се от Мелето? - викна през рамо Трев.

Картър се огледа отчаяно:

- Какво меле?

- Абе ти не си ли чул още? Мелето е навсякъде!

Като си търчеше през мъглата Трев се зачуди, дали пък не е почнал да свети. Сега вече всичко ще се промени. Веднага като се появи Смиймс, той ще иде да говори с него за някоя по-добра работа, абе нещо такова...

Някой изникна пред него. Което си беше постижение, понеже този някой беше с една глава по-нисък от него.

- Гошподин Младонадеждов? - проговори този някой.

- Кой пита? - реагира Трев и добави - И какво пита?

Фигурата в сумрака въздъхна.

- Доколкото ражбрах, вие ще приятел на гошподина, който нашкоро бе прегледан в болницата.

- Тебе к’во те засяга?

- Доща нещо, - отвърна фигурата - Мога ли да попитам, колко ша подробни жнанията ви жа гошподина?

- Няма какво да си приказвам с теб, - каза Трев - Всичко е уредено, ясно?

- Ех да беше наищина така, - не ше шъглаши фигурата - Трябва да говоря ш ваш. Кажвам ше Игор.

- Знаеш ли, имах едно такова предчувствие, че ще е така. Ти ли беше тоя, дето направи сандвич за Лут? - попита Трев.

- Да. Риба тон, шпагети и мармалад, шъш жахарна пудра. Моят шпециалитет. Жнаете ли нещо жа неговото минало?

- Нищичко, драги ми господине.

- Нима?

- Глей с’а. Долу в свещоливницата бъркаме лой, а не миналото на хората. Просто не го правим, ясно? Знам, че му е било тежко, друго няма да кажа.

- Точно както ши мишлех, - каза Игор - Щрува ми ше, че е от Юбервалд. От Юбервалд идват какви ли не чудати и опашни шъщещва.

- Може да е малко тъп въпрос, но ти случайно не си ли също от Юбервалд? - заяде се Трев.