Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
Той се изнесе без да се помайва. Гленда с разтуптяно сърце обърна поглед към Жулиета, чиято уста беше станала на широко О.
- Какво? Какво?
- Ама помислих си, че ще земеш да го заколиш!
- Просто се случи да имам нож в ръката. И ти също имаш нож в ръката. Всички имаме ножове в ръцете. Нали сме кухня.
- Мислиш ли, че ще дрънка?
- Той всъщност нищо не знае като хората.
Двадесет сантиметра, мислеше си тя. Толкова голяма баница може да направи без да трябва да я носи във фурната. Колко баници ли ще станат от това говедо Отоми? С голямата месомелачка няма да е трудно. С гръдния кош и черепа обаче ще видиш зор. Най-добре, в крайна сметка, си се придържай към свинското.
Но мисълта си остана да гори някъде на задния план на ума и, осъдена никога да не премине в действие, но необичайно възбуждаща и чудно как освобождаваща.
Какво ли са търсели магьосниците на мача? За какво са си водели бележки? Загадка.
Междувременно те бяха в света на баниците. Жулиета се справяше доста добре с монотонни работи, стига само да внимава, а притежаваше и неуморност, каквато често имаха не особено умните хора. От време на време тя подсмърчаше, което не беше добре да се прави докато приготвяш пълнеж за баница. Вероятно си мислеше за Трев и го нагласяше към някоя от наличните в прекрасната и, но не чак препълнена главица бляскави мечти, продавани от „Ала-баламур” и прочие боклуци, според които за да станеш известна, не ти трябвало друго освен да „бъдеш себе си”. Да-да! Гленда от друга страна винаги беше знаела какво иска. Тя беше работила часове наред, продължителни и зле платени, за да го постигне, и ей я на: нейна собствена кухня с власт, в една или друга степен... над баници! А преди само един миг ти си мечтаеше да направиш един човек на баници!
Защо си постоянно толкова сърдита? Какво не е наред? Ей сега ще ти кажа, какво не е наред! Като почна да постигаш това, тогава още си нямала предвид точно това. А искаше да видиш Куирм от открита каляска, а мил младеж да пие шампанско от обувката ти, но така и не го осъществи това, защото онея от Куирм нали са такива едни, а и как да се довериш на вода, а и оная работа с шампанското как ще стане, а? Дали няма да протече? И какво ще стане, ако пак се обади оня проблем с пръста на крака ти...? Така че ти тъй и не се накани. Няма и да се наканиш.
- Всъщност аз не съм казала, че Трев е лошо момче, - каза на глас тя - Вярно, не е никакъв джентълмен, без някой шамар няма да се научи на маниери и нещо гледа твърде леко на живота, но от него може и да стане нещо, стига само да се постарае.
Жулиета като че ли не я слуашаше, но знае ли човек.
- Само ритнитопката разваля всичко. Нали сте на различни страни. Тая работа добре няма да свърши, - завърши Гленда.
- Ами д’речем че зема да викам за мътняците?
Преди само един ден това би било най-страшно богохулство, сега обаче просто представляваше грамаден проблем.
- Като начало татко ти никога повече няма да ти проговори. И братята ти също.
- Ми то те и сега не ми говорят много, освен да питат, кога ще стане манджата. Знаеш ли, днес за пръв път изобщо ми се случи да видя топката толкова отблизо. И знаеш ли к’во? Не си струваше. Ей, ама знаеш ли, утре в Гофна шъ има модно ревю. К’во ш’ка’еш да идем?
- Това място за пръв път го чувам, - Гленда изсумтя.
- А, то е джуджешка модна къща.
- А, така бива. Не мога да си представя хора да нарекат така каквото и да е. Първата печатна грешка и заминаваш.
- Що па да не идем. Може па да е готино, - Жулиета размаха един поомачкан брой „Ала-баламур” - А новите микроризници ще са наистина добри и меки и хич не жулят, така пишат тея, а рогатите шлемове се завръщат, след като твърде дълго са били във Заб-вения? Това па къде ли е? А па утре ще има ма-ти-не...
- Да, но ние не сме от оня вид жени, които ходят по разни модни сбирки, Жу.
- Ти не си. Аз па що да не съм такава?
- Добре де, защото... Ами, защото не знам, какво да си облека, - Гленда беше близко до отчаянието.
- Ето що трябва да одиш на модни сбирки, - подсказа й самодоволно Жулиета.
Гленда тъкмо да си отвори устата да и се скара, но се сети: в тая работа няма нито момчета нито ритнитопка. Значи е безопасно.
- Добре тогава. Може пък и да е готино. Гледай сега, тази вечер поработихме женската. Така че сега ще те изпратя до вкъщи, ще свърша туй онуй и се връщам пак тук. Че татко ти сигурно се е разтревожил.
- А, той ще е на кръчма, - възрази с пълно основание Жулиета.