Величие и падение на куртизанките

— Тафай и имай фяра на мойта штетрост.

— Ще се опитам, но се излагам на голям риск — каза Контансон. — Как да ви кажа, в полицията трябва да се слезе и под земята. Вие казвате: „Хайде да вървим!“… Вие сте богат и вярвате, че всичко отстъпва пред парите. Парите наистина са нещо. Но с тях — според двама-трима умни мъже от нашия бранш — човек може да успее само пред мъжете. А има неща, за които никак не се мисли и които не могат да се купят!… Не можеш да подкупиш случайността. Така че в добре устроената полиция тия работи не стават така. Ще се качите ли заедно с мене в кола? Ще ни срещнат хора. Случаят може да бъде в наша полза, но и в наша вреда.

— Фярно ли? — запита баронът.

— Бога ми! Точно така, господине. Някаква подкова, намерена на улицата, станала причина префектът на полицията да открие адската машина. Е добре! Ако тази нощ отидем с кола у господин дьо Сент-Жермен, него няма толкова да го е грижа, че ви вижда да влизате в кабинета му, колкото вас, че са ви видели да влизате там.

— Това е фярно — каза баронът.

— А, той е най-умният измежду умните, помощник е на прочутия Корантен, дясната ръка на Фуше, за когото някои казват, че му бил незаконен син, родил му се, когато бил свещеник: но това са глупости; Фуше е знаел да се държи като свещеник, тъй както умееше да бъде министър. Да, но този човек вие не можете да го накарате да ви работи за по-малко от десет банкноти по хиляда франка… представяте ли си… Обаче работата ви ще бъде свършена един път! Както се казва, нито съм те видял, нито нещо съм чул. Ще трябва да предупредя господин дьо Сен-Жермен да ви насрочи среща на място, където никой нищо няма да види и чуе, защото той се излага на риск, като кара полицията да работи за частни лица. Но какво искате?… Той е добър човек, кралят на човеците, и при това е понесъл тежки гонения, и то защото е спасил Франция… като мене, като всички, участвували в спасяването й!

— Е топре, напиши токафа в колко часа ще бъте липофната среща — каза баронът, усмихвайки се на плоската шега.

— Господин баронът няма ли да подхвърли нещичко?… — запита Контансон смирено заплашително.

— Шан — викна баронът на градинаря си, — ити фсеми от Шорш тфатесет франка и ми ки тонеси…

— Ако обаче господин баронът няма други сведения освен онези, които ми е дал, много се съмнявам, че господарят ми ще пожелае да му услужи.

— Имам и труки! — отвърна баронът хитро.

— Имам чест да поздравя господин барона — каза Контансон, вземайки двадесетфранковата монета, — ще имам също така честта да кажа на Жорж къде трябва да отиде тази вечер господинът, защото в добре уредената полиция никога нищо не трябва да се пише.