Величие и падение на куртизанките

Докъде може да доведе страстта

— Излесте! — каза Нюсенжан на секретаря си и махна с ръка, за да го отпрати.

„Защо този човек да живее в дворец, а аз — под наем в мебелирана стая… — казваше си Контансон. — Три пъти е измамил кредиторите си, вършил е кражби, а аз никога не съм взел и стотинка… И съм по-способен от него…“

— Гонданзон, момчето ми — започна баронът, — фий сте исмъкнали от мене хилята франка…

— Любовницата ми дължеше и на бога, и на дявола…

— Ти имаш липофница? — възкликна Нюсенжан и погледна Контансон с възхищение, примесено със завист.

— Аз съм само на шестдесет и шест години — отвърна Контансон като човек, запазил се млад въпреки порока, което е пагубен пример.

— И какфа нейна рапота?

— Помага ми — отвърна Контансон. — Когато човек е крадец и е обичан от честна жена, или и тя става крадла, или той става честен. Аз си останах полицейски доносчик.

— Имат нушта от бари, както финаги? — запита Нюсенжан.

— Както винаги — усмихна се Контансон — моето положение е такова да търся пари, както пък вашето е да ги печелите; бихме могли да се споразумеем: съберете една сума за мене, аз се нагърбвам да ги изхарча. Вие ще сте кладенецът, аз — ведрото…