Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
Исмей се радваше за него, каквото и да означаваше това, но сватбата сама по себе си бе мъчение. Събитието правеше по-малката ѝ сестра да изглежда още по-мъртва и освен това я навеждаше на нежелани размишления относно нейните разочарования. Беше на четирийсет и четири години. Омъжена за прекалено хубав мъж, когото вече не обичаше. За последните дванайсет години бе имала седем спонтанни аборта. Според гинеколога си бе влязла в перименопауза, така че по въпроса за бебетата вече не се говореше.
Загледа се сред множеството в Мая. Какво хубаво момиченце бе тя и колко умно. Исмей ѝ помаха, но Мая бе забила главата си в книга и не я забеляза. Малкото момиче не беше особено привързано към нея, което всички намираха за странно. По принцип Мая предпочиташе компанията на възрастните, а Исмей се разбираше добре с деца – такава бе репутацията ѝ след двайсет години преподаване. Двайсет години. Божичко. Без да се усети, се бе превърнала от младата нова учителка, чиито крака зяпаха всички момчета, в старата мисис Париш, която поставя театралните пиеси. Другите смятаха, че е глупаво да се вживява толкова много в тези представления. Разбира се, те надценяваха усилията ѝ. Колко години можеше да се очаква да продължава така, една посредствена продукция да се слива с друга? Различни лица, но нито едно от тези деца не беше следващата Мерил Стрийп.
Придърпа шала си върху раменете и реши да се поразходи. Запъти се към пристана, после свали обувките си с ниски, стеснени по средата токчета и тръгна по пустия плаж. Беше краят на септември и във въздуха миришеше на есен. Опита се да си спомни името на книгата, в която жената плува в морето и накрая се самоубива.
Ще е лесно, помисли си Исмей. Ще влезеш вътре. Ще плуваш малко. Ще плуваш все по-надълбоко. Няма да се опиташ да плуваш на обратно. Дробовете ти ще се напълнят. Ще боли малко, но после ще свърши. Нищо никога повече няма да те боли и съзнанието ти ще бъде чисто. Няма да оставиш бъркотия след себе си. Може би тялото ти ще изплува някой ден. Може би няма. Дениъл дори няма да те търси. Може би все пак щеше, но не много упорито.
Разбира се! Книгата бе "Пробуждане" на Кейт Шопен[72]. Колко обичаше този роман – или новела? – когато бе на седемнайсет години.
Майката на Мая бе намерила смъртта си по същия начин и Исмей се запита, не за първи път, дали Мериън Уолъс бе чела "Пробуждане". През годините бе мислила много за Мериън Уолъс.
Исмей влезе във водата, която бе по-студена, отколкото си представяше. Можеш да го направиш, помисли си тя. Само продължи да вървиш.
Може би наистина го правя.
– Исмей!
Против волята си тя се обърна. Беше Ламбиаз, досадното ченге, приятелят на Ей Джей. Носеше обувките ѝ.
– Не е ли малко студено за плуване?
– Мъничко. Дойдох тук, за да си прочистя главата.
Ламбиаз приближи до нея.
– Разбира се.
Зъбите ѝ тракаха и той свали сакото си и го метна върху раменете ѝ.
– Сигурно е тежко – каза Ламбиаз. – да си свидетел как Ей Джей се жени за друга жена. Жена, която не е сестра ти.
– Да. Но Амелия изглежда приятен човек – Исмей се разплака, но слънцето почти бе залязло и не бе сигурна дали Ламбиаз вижда сълзите ѝ.
– Проблемът със сватбите е, че могат да накарат човек да се почувства адски самотен.
– Да.
– Знам, че не е моя работа и че не сме чак толкова близки, но... твоят съпруг е идиот. Ако имах жена като теб, толкова добре изглеждаща, умна и...
– Прав си, не е твоя работа.
– Съжалявам – каза Ламбиаз. – Нямам никакви маниери и не знам как да се държа с жените.
Исмей кимна.
– Не бих казала, че нямаш маниери. Наметна ме със сакото си. Благодаря ти.
– Есента идва бързо на Алис – каза Ламбиаз. – По-добре да се прибираме вътре.
Дениъл разговаряше с шаферката на Амелия до бара под кита в "Пеко", който за случая бе увит с коледни светлинки. Джанин, блондинка от любимия на Хичкок вид с очила, бе колежка на Амелия. Дениъл не знаеше, но тя бе получила задача да се погрижи великият писател да не кръшка – нито с жените, нито с алкохола.
За сватбата Джанин носеше жълта карирана памучна рокля, която Амелия бе избрала и платила.
– Знам, че никога повече няма да я облечеш – каза Амелия.
– Труден цвят е, не отива на всекиго – обади се Дениъл.
– Но ти изглеждаш страхотно в него, Джанин.
72
Издадена в България от изд. "Пергамент", 2009 г. – Б. Пр.