Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
Ами краката й! И онова над тях!
— Хайде, от мен да мине! — склоних аз. — Но при едно условие.
Роза извърна глава и ме изгледа подозрително.
— Какво?
— Няма да ми плащаш — отсякох аз. — Ще проверя едно-друго, ще видя накъде водят следите, ако изобщо водят нанякъде. Натъкнем ли се на някоя гнусотия, зарязваме всичко, чу ли?
— Наистина ли не искаш пари? — попита тя невярващо.
Поклатих глава.
— Може би ти дължа нещо — отвърнах аз.
И си помислих: „Може би натрупах прекалено много дългове“.
9.
На другата сутрин станах бодър като кукуряк, и то съвсем рано — точно в девет и половина, и хукнах да правя мое си разследване. Отидох с колата в центъра на града, изръсих се с цяло състояние за паркинг и влязох в окръжното управление. В Лос Анджелис всеки, който върши нещо, без да се подписва с истинското си име, е длъжен да попълни фиктивен формуляр, който да подаде в окръжното управление заедно с осемдесет и шест долара — скромен принос за добруването на окръга. Наложи се да попълвам три размазани формуляра и седнал на клатушкащия се пластмасов стол да чакам близо два часа, но накрая онзи намръщен калтак на гишето извика и моето номерче и ми връчи две страници с компютърна разпечатка на извадка за регистрацията на киностудия „Небесно псе“ и „Усмихнатото хлапе“.
Данните за „Усмихнатото хлапе“ си изглеждаха съвсем в реда на нещата. Киностудията бе регистрирана като независима фирма към „Рипън Ентъртейнмънт“, Джак Рипън бе посочен като неин президент, а точно под името му се мъдреше печатът на мощната адвокатска кантора на един бивш кмет със седалище в Сенчъри Сити. От документите се виждаше, че фирмата е била регистрирана през март 1988 година.
Справката за „Небесно псе“ бе значително по-къса: получих само един бял лист с бледа разпечатка на матричен принтер, от която се виждаше, че в окръг Лос Анджелис няма регистрирана фирма с име „Небесно псе“. Общо взето, очаквах да получа тъкмо това, но пак ми беше черен целият свят, задето е трябвало да чакам цели два часа за потвърждение.
От окръжното управление закретах към централната градска библиотека. Хората обичат да повтарят, че Лос Анджелис е град на образите, а не на думите, и аз съм склонен да се съглася, макар че няма да останете с такова впечатление, ако влезете в централната библиотека — тя е направо върхът! Исках да видя дали ще намеря нещо повече за „Нощен приют“. Всъщност, защо да си кривя душата — не толкова за приюта, колкото за Роза Мендес. Не само защото тя ми беше интересна като жена — а тя наистина ми беше интересна, а защото знаех за „Нощен приют“ само малкото неща, които ми бе казал Сид Тайтелбаум. Недоумявах как жена с докторска степен е стигнала дотам, че да държи приют, пълен с проститутки. Все си мислех, че няма начин местните вестници да не са писали нещичко за нея.
И се оказах, моля ви се, прав!
Излезе, че Роза си е направо местна героиня. Бях изненадан, че никога досега не съм чувал за нея. Според картотеката само за някакви си две години името й се е появявало в „Лос Анджелис Таймс“ цели дванайсет пъти. Намерих статиите и ги изчетох, прехласнат и очарован. Докато пишела докторската си дисертация, Роза се издържала като журналистка на свободна практика. Отразявала живота на проститутки и сводници за местен холивудски вестник — така малко по малко се сприятелила с непълнолетните проститутки и била дълбоко развълнувана от горчивата им съдба.
Макар че никога дотогава не се била занимавала с подобни начинания и почти не разбирала от тях, Роза се запретнала и създала в помещението на изоставен магазин „Нощен приют“. Обикаляла паралиите, умолявала ги, очаровала ги, само и само да изкрънка средства за приюта, макар и в повечето материали да се отбелязваше, че се справяла с триста мъки и парите все не достигали. В една от статиите се описваше как първият „Нощен приют“ изгорял до основи, навярно бил подпален от ядосан сводник, как самата Роза получавала заплахи и дори била нападната от онези, чиито интереси засягала. Тя обаче упорствала, не се давала.
Открих в каталога толкова много препратки към материали за Роза и „Нощен приют“ — доста от тях в централния печат — че преспокойно можех да стоя в библиотеката чак до тъмно и сигурно пак нямаше да ги изчета. Реших обаче, че общо взето съм получил представа и бях направо смаян от Роза. И то не от краката й.