Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
— Градът е голям — рекох аз.
— Не, за тези момичета не е. Честно ти казвам. Има и още нещо…
Тя замълча и лапна последния голям къс от кифлата. Дълго го дъвка, преди да го глътне. Помислих си, че сигурно и в леглото върши всичко така старателно.
— И какво е то? — подканих аз.
— Докато разпитвах, подочух, че по едно време Шери се била сдушила с едно от момичетата на Джон Дългуча. С онова, което издирваше ти.
— Джени! — поясних аз.
Налегнаха ме лоши предчувствия.
— Да. Открих момичето, което я е познавало. Точно така, казвала се е Джени. Та според момичето Джени се е снимала и във филми и Шери вероятно също го е правела. Но нямала представа в коя точно киностудия.
Не пророних и дума, но веднага си представих „Небесно псе“.
— Уплаших се — продължи Роза. — Не че на ченгетата им пука, но ми се струва, че според тях не Джон Дългуча е убил Джени. Но ако натопят него, могат да приключат разследването, така повече им отърва. Притеснявам се, че я е убил някой друг и че ако са работели заедно с нея за някого, Шери и Сид също може би са се забъркали в някоя каша. Реших, че сигурно знаеш с какво се е занимавало мъртвото момиче. И за кого е работело.
— Затова ли проучваш тук порноиндустрията? — поинтересувах се аз.
— Просто се опитвам да открия някакви нишки, които да следвам — поясни младата жена. — Нали и детективите постъпват така?
— Ти не си детектив.
Тя сви рамене.
— Все знам как да правя проучване по документи и вестникарски материали. Правила съм доста научни изследвания.
— Това е прекрасно — похвалих я аз, — с тази малка подробност, че ако не харесат резултатите, университетските преподаватели не те разкъсват на парченца.
— Както личи, никога не си писал диплома — подсмихна се Роза.
Направих се, че не съм я чул.
— Тези типове наистина не си поплюват — рекох й, — до тях Джон Дългуча прилича на момченце от църковния хор.
— Значи знаеш за кого е работила Джени?
— Не съм казвал такова нещо.
— А знаеш ли?
Престорих се на голям непукист, но това мое честно лице, с което никога няма да забогатея на покер, пак ме издаде.
— Кажи де! — настоя Роза.
— Не знам точно за кого е работела, но се досещам — отвърнах аз. — Тъкмо попаднах на следа, когато очистиха Джон Дългуча. После зарязах разследването, още повече че ченгетата ме предупредиха да не си пъхам носа където не ми е работа.
— А според теб щеше ли да откриеш нещо? — продължи да ме разпитва Роза.
Вдигнах рамене и се направих на отегчен.
— Божичко! — изсъска Роза. — Наистина ли си вадиш хляба с това?
— Да, но хлябът, който вадя, не е много.
Известно време мълчахме — Роза клатеше глава, а аз си играех с парченцата шоколад върху пастата и потраквах с топящите се бучки лед в колата.
— Наемам те — рече накрая тя.
— Моля?
— Не ти ли трябва клиент? Ще ти бъда клиент. Възлагам ти да продължиш разследването, откъдето си го прекратил.
— Слушай, Роза, наистина не държа пак да гледам мутрите на онези от отдел „Убийства“. И бездруго съм затънал до гуша в…
— А, без тия! Дължиш ми го, копелдак такъв! Възползва се от мен и момичетата ми, изигра ни. Доколкото знам, Сид и Шери са закъсали именно защото ти помогнах…
— Не виждам никаква връзка — възразих аз.
— Аз пък виждам. Не те моля да ми работиш за черните очи. Ще си получиш трийсетте сребърника. Но искам да разбера какво е станало с моите момичета.
Захлупих длани върху лицето си и разтърках очи. От една страна, наистина не исках да мътя водата на ченгетата и да давам повод на Роуан и Холоуей пак да ме погнат и да ми отнемат разрешителното. Имах пари, с които да изкарам няколко месеца и не виждах защо да дърпам дявола за опашката. Особено пък дяволите, накацали по клоните на порноиндустрията.
От друга страна, не можех да отрека, че съм притеснен и заинтригуван от връзката между „Небесно псе“ и „Усмихнатото хлапе“. Умирах си от любопитство защо Джак Рипън ще се замесва по какъвто и да е начин в такива тъмни далавери. Да ви призная, изпитвах и съвсем леки угризения на съвестта заради онова, което се случи на Джон Дългуча. Колкото и отвратителен да беше, той все пак ми беше клиент и го пречукаха, докато работех по случая му.
Освен това и Роза. Наистина ми беше кофти, че съм я използвал и съм я направил съучастница, като косвено съм я накарал да работи за някого и нещо, което тя дълбоко презира. Престанах да си търкам очите и я погледнах право в лицето. Страните й бяха кървавочервени, очите й святкаха диво.