Небесни псета
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Небесни псета». Краткое содержание книги:
— Бре, бре, бре, виж го ти къде се целел! — ахна Хюс и се залюля на стола. — Може и да не гоня срокове, но се надявам да се пенсионирам след десетина години. Там е мътна и кървава, мой човек. Какво по-точно те интересува?
— Да ти призная, не съм следил как точно е протичала сделката. Ще ти бъда признателен, ако ме светнеш. Интересувам се по-конкретно от всичко, свързано с киностудия „Усмихнатото хлапе“.
Хюс присви очи и се вторачи в мен.
— „Усмихнатото хлапе“ значи! Това е свидната рожбица на Рипън. Да не работиш по случай, в който е забъркан големият лош Рипън?
— Виж какво, Дъг. Надявам се това да си остане между нас. Сега-засега и аз не съм съвсем наясно какво точно разследвам, не е изключено да няма нищо общо с Рипън. Не искам да разлайвам кучетата. Чу ли?
Хюс забарабани с пръсти върху купчината бумаги и се усмихна.
— Ама разбира се, гроб съм — рече той. — Но нали, ако се натъкнеш на нещо интересно, ще го споделиш и с мен?
— Дадено — приех аз. — А сега ми разкажи за „Рипън Ентъртейнмънт“.
Хюс преплете пръсти зад главата си и пак се наведе назад със стола. После се дръпна рязко напред и започна да рови из купчината документи и списания, откъдето извади много лъскав годишен отчет, дебел колкото телефонния указател на Сан Диего.
— Тук пише всичко — рече ми журналистът.
Грабнах доклада. Върху лъскавата корица имаше фотомонтаж на ухилени японски и американски бачкатори. В горния ляв ъгъл грееше японско изгряващо слънце. В долния десен ъгъл се мъдреше доброто старо американско знаме с неговите звездички и чертички. В средата с изискан дребен шрифт пишеше „Йошитоши Интернешънъл“. Прелистих надве-натри брошурата и я метнах нехайно върху писалището.
— Обясни ми, ако обичаш — примолих се отново.
— Сигурно вече знаеш всичко — подхвана Хюс. — Това е нещо като римейк. Или продължение. „Йошитоши“ е поредният японски гигант, наумил си да пробие и в медийния бизнес. Точно както „Мацушита“ с „Ем Си Ей“ и „Сони“ с „Кълъмбия Трай Стар“. „Йошитоши“ не се вреди за „Ем Си Ей“, опари се с италианците и във фиаското на „Метро Голдуин Майер“. После пак се опита да прилапа „Ем Си Ей“, но „Сийграмс“, а след това и „Мацушита“ му показаха среден пръст. Тогава „Йошитоши“ рече и отсече: повече няма да допуска да го преебават и заложи нечувана сума за „Рипън Ентъртейнмънт“ — нали я знаеш старата песен как бъдещето на индустрията било в софтуера и във вертикалните сливания. Има хора, които никога не си извличат поука. Започнали са със стоманодобив, а сега се занимават с всичко. Виждал ли си рекламите за новия автомобил — „Мистрал“? С оная, цицестата, как й беше името. А, да, Шарън Стоун. Филиал е на „Йошитоши“.
— Значи работата наистина е дебела.
— Много дебела. Разчуха се някои нещица за тъмното минало на фирмата, но като се замисли човек, няма японска фирма, която да не пере пари. Просто системата там е такава, не че същото не важи и за „Ексън“ или другите типове с дебели портфейли в Америка. Стига да се поразровиш.
— Какво му е тъмното на това минало? — настоях аз.
— Всичко е само слухове… — уточни Хюс. Кимнах му да продължи. — Всички корпорации са забъркани в мръсната политика, но ако се вярва на хората, навремето, през Втората световна война, в стоманолеярните на „Йошитоши“ като роби са работели корейски военнопленници.
— Очарователно — пророних аз.
Хюс сви рамене.
— И в миналото, а и в по-ново време компанията е била свързана и с якуза — японската мафия. Но японците пипат по-различно от нашите лоши момчета. Внимават поне привидно всичко да е законно. Никой не гледа накриво някоя японска фирма само защото е била — и е — свързана с якуза.
— Нима и досега е възможно някой с такова минало да довтасва тук и да купува американска фирма?
— Обясних ти вече, това са само слухове. А и чисто формално сделката с продажбата на „Рипън Ентъртейнмънт“ все още не е одобрена от Комисията за ценните книжа и борсите, макар че това е фасулско. Всъщност сделката си изглежда съвсем чиста: Рипън си запазва петдесет и не знам колко си процента от дяловете, така че пак дърпа конците. Но всеки акционер с капчица ум в главата би гласувал на токийската минута за продажбата.
— Защо?
— Шантава работа. „Йошитоши“ плаща за акциите баснословни суми. Рипън е от тежката артилерия, но въпреки това за кой дявол им е на японците да изкупуват дяловете на цена, двойно по-висока от пазарната?
— Предавам се! Защо го правят?