Чаровник по рождение

Когато се върнаха в колата, Дийн рязко й заповяда да не приближава отново до госпожа Гарисън. Тъй като мразеше да й нареждат, Блу се изкушаваше да се заяде с него заради самия принцип, но нямаше намерение да позволи на старата вещица да й вгорчава живота. Освен това искаше да се наслади на вечерта.

Спряха пред едноетажна сграда със синя мазилка с дребни камъчета и жълта табела над входната врата: „Барн Грил".

– Мислех си, че мястото ще е истинска плевня – рече Блу, докато вървяха към вратата.

– Аз също, когато за пръв път дойдох тук. После разбрах, че собственикът проявява нестандартно чувство за хумор. През осемдесетте заведението се е казвало „Уолт Бар енд Грил", но местните жители са го съкратили.

– На „Барн Грил". Разбрах.

Гласът на Тим Макгро, пеещ „Не пипай момичето", се носеше през вратата, когато двамата влязоха в преддверието, със стени, облицовани с решетки от тъмнокафяво дърво, и аквариум, в който сред гнездо от светещи сини камъни се мъдреше пластмасов оранжев замък. Барът в предната част разделяше просторния ресторант на два салона. Застанал под две фалшиви лампи от „Тифани", барманът, истински двойник на Крие Рок, наливаше халби с бира. Като видя Дийн, го поздрави дружески. Клиентите, седнали на високите столчета, започнаха да се обръщат и атмосферата тутакси се оживи.

– Хей, Бу, къде се губиш през целия уикенд?

– Жестока риза.

– Обсъждахме новия сезон и…

– Чарли смята, че трябва да импровизираш повече…

Държаха се така, сякаш го познаваха от цяла вечност, въпреки твърденията на Дийн, че е вечерял само два пъти в заведението. Като гледаше спонтанната фамилиарност, с която хората се отнасяха към него, Блу се радваше, че не е известна.

– При други обстоятелства с удоволствие бих си поговорил с вас за спорта, но съм обещал на годеницата ми, че ще посветя тази вечер единствено на нея. – Дийн я прегърна през раменете. – Имаме годишнина и всички знаете колко са сантиментални жените при такива поводи.

– И каква годишнина имате? – поинтересува се двойникът на Крие Рок.

– Цели шест месеца, откакто моята любима ме излови, упои и завлече у дома. Мъжете се разсмяха. Дийн я поведе покрай бара към дъното на ресторанта.

– Аз съм те? – удиви се Блу. – И откога се отказа от битието си на янки?

– Откакто станах плантатор от Юга. Това автоматично ме превръща в гражданин на Севера и на Юга.

Невисока стена, също украсена с кафяви дървени решетки и редица с бутилки „Кианти", отделяше ресторанта от бара. Дийн насочи спътницата си към една свободна маса и издърпа стола.

– Забеляза ли онези стари момчета на бара? Единият е окръжен съдия, онзи як здравеняк е директорът на гимназията, а плешивият е открит хомосексуалист и фризьор. Обичам Юга.

– Ексцентриците тук са си у дома, гарантирам ти го. – Тя се пресегна през масата, застлана с червена мушама, към панерчето за хляб и грабна пакет солети. – Изненадана съм, че те обслужват. Сигурно Нита Гарисън е станала небрежна.

– Намираме се извън града и тя не е собственик на този ресторант. Освен това, изглежда, и за нея важи правилото: „колкото по-малко знаеш, толкова по-спокойно спиш", и предпочита да е в неведение за някои неща.

– Наистина ли смяташ да й пратиш адвоката си?

– Още не съм решил. Хубавото е, че сигурно ще спечеля. Лошото е, че ще отнеме месеци.

– Няма да рисувам Танго.

– Дяволски си права, няма да го рисуваш.

Блу заряза солетите. Макар че беше понеделник вечер, три четвърти от масите бяха заети и по-голямата част от клиентите я зяпаха с неприкрито любопитство. Не беше трудно да разбере защо.

– Изглежда доста оживено за понеделник вечер.

– Тук няма голям избор от заведения. В понеделник вечер можеш да посетиш или „Барн

Грил", или сбирката на кръжока по изучаване на Библията във втората баптистка църква. Или сбирката май беше във вторник. Разписанието на сбирките на Библейския кръжок е по-сложно, отколкото фокусите по линията на защитата на „Старс".

– Харесва ти тук, нали? И не само фермата. Животът в малкия град.

– Различно е.

Появи се сервитьорката с менюто. Слабото недоволно лице тутакси се оживи от сияйна усмивка, предназначена единствено за Дийн.

– Казвам се Мари и тази вечер ще ви обслужвам.

Блу от все сърце съжали, че няма закон, който забранява на всички, работещи в заведение, в което има шишета сос „Табаско" върху масите, да се представят на посетителите.

– Приятно ми е да се запознаем, Мари – изрече провлечено Дийн Селяндура. – Кое е най-вкусното, което ще ни предложиш тази вечер?

Без да обръща никакво внимание на Блу, Мари изреди ястията. Дийн си избра пиле на скара със салата. Блу се спря на пържена морска котка с нещо, което се наричаше „мръсни картофи" и се оказа картофено пюре със сметана и гъби, полети обилно със сос грейви. Докато тя унищожаваше лакомо порцията си, Дийн си похапваше пилето без кожа с гарнитура печен картоф, който намаза с малко краве масло. Отказа десерт и през цялото време си бъбреше дружески с цялата върволица местни футболни запалянковци, които не спряха да прекъсват вечерята им. На всички представяше Блу като своя годеница.