Sapiens. Кратка история на човечеството
- Автор: Харари Ювал
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Издательство «Синдбад»
- ISBN: 978-5-905891-64-9
- Переводчик: Ина Димитрова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Sapiens. Кратка история на човечеството». Краткое содержание книги:
Първоначално те можели да останат на едно място за около четири седмици по време на жътвата. Едно поколение по-късно, когато пшеницата била още по-разпространена, временните лагери продължавали пет седмици, след това шест, и постепенно се превръщали в постоянни селища. Свидетелства за такива са открити на много места в Средния изток, особено в Леванта, където натуфийската култура процъфтявала от 12 500 г.пр.Хр. до 9500 г.пр.Хр. Тези ловци събирачи се изхранвали с няколко вида дивеч, но обитавали постоянни поселища и посвещавали голяма част от времето си на обработка на диви зърнени култури. Те изграждали каменни къщи и хамбари и съхранявали зърното за времена на нужда. Също така изобретили нови сечива като каменна коса за събиране на пшеницата, чукало и хаван за смилането на зърната.
След 9500 г.пр.Хр. наследниците на тази култура продължили да събират и обработват зърнени култури, но започнали и да ги култивират по-успешно. Когато събирали диви зърна, те внимателно заделяли част от тях, за да могат да ги засеят през следващия сезон. Установили, че постигат много по-добри резултати, когато ги заравят дълбоко в земята, а не когато ги разхвърлят безразборно по повърхността. Затова започнали да копаят и орат, а по-късно и да плевят обработената земя, за да предпазят посевите от паразити, както и да поливат и подхранват почвите. С увеличаване на времето, инвестирано в култивирането на зърнените култури, все по-малко внимание се отделяло на събирането и ловуването. Събирачите станали земеделци.
Не една стъпка разделя жената, събираща дива пшеница, от жената, отглеждаща култивирана, затова е трудно да се каже кога точно настъпва решаващият преход към земеделие. Но до 8500 г.пр.Хр. Средният изток вече е осеян с постоянни поселища като Йерихон и обитателите им прекарвали повечето време в култивиране на няколко одомашнени вида.
С прехода към уседнал живот и увеличаването на хранителните запаси броят на населението започва да нараства. Отказът от номадския начин на живот позволява на жените да раждат всяка година. Бебетата се отбивали по-рано, защото вече можели да бъдат хранени със зърнени каши.
Допълнителната работна ръка била особено нужна за работа на полето. Но повечето гърла бързо изчерпвали хранителните запаси, така че имало нужда от още посеви. Уседналият начин на живот донесъл повече болести, децата приемали повече зърнени храни и по-малко кърма, конкуренцията между многобройните братя и сестри за порция каша се увеличила. Всичко това допринесло са рязкото покачване на детската смъртност. В повечето земеделски общности поне едно от всеки три деца умирало, преди да навърши двайсетгодишна възраст (Alain Bideau, Bertrand Desjardins and Hector Perez-Brignoli (eds.), Infant and Child Mortality in the Past (Oxford: Clarendon Press, 1997); Edward Anthony Wrigley et al., English Population History from Family Reconstitution, 1580-1837 (Cambridge: Cambridge University Press, 1997), 295-296,303.). Въпреки това увеличаването на раждаемостта изпреварвало увеличаването на смъртността и хората продължили да раждат повече деца.
С течение на времето „сделката с пшеницата“ носела все повече трудности. Децата измирали, а възрастните се хранели с хляб, изкаран с пот на челото. Средностатистическият обитател на Иерихон от 8500 г.пр.Хр. живеел по-трудно от средностатистическия обитател на същия регион от 9500 или 13 000 г.пр.Хр. Но никой не осъзнавал какво се случва. Всяко поколение продължавало да живее като предходното, внасяйки малки подобрения в начина, по който било прието да се правят нещата. Парадоксално, поредицата от „подобрения“, всяко от които трябвало да направи живота по-лесен, всъщност затягало примката около врата на земеделците. Защо хората правят подобна съдбовна грешка? По същата причина, поради която са направени грешките в цялата история на човека. Никой не е в състояние да предвиди всички последици от дадено решение. Винаги когато хората решавали да свършат малко допълнителна работа — да кажем да изкопаят земята вместо да пръснат семената по повърхността, — те си мислели: „Да, ще трябва да поработим повече. Но реколтата ще е изобилна! Няма да се тревожим вече, когато добивът е оскъден. Децата ни никога повече няма да заспиват гладни.“ Това изглеждало разумно. Ако работиш повече, ще живееш по-добре. Такъв бил планът.
И първата част от него била изпълнена. Хората наистина работели повече. Но те не предвидили, че броят на децата ще нарасне, което означавало, че повечето храна ще трябва да бъде разпределяна между повече деца. Нито пък разбирали, че изхранването на децата с повече зърнени храни и по-малко кърма ще отслаби имунната им система и постоянните селища ще се превърнат в развъдници на инфекциозни заболявания. Те не предвидили също, че увеличаването на зависимостта им от един източник на храна всъщност ще ги направи по-уязвими за опустошителните засушавания. Не предвидили и това, че в добрите години пълните хамбари ще примамват крадци и врагове, което ще ги принуди да започнат да строят стени и да дават караул.