Огледалце, огледалце [calibre 2.35.0]

От другата страна на пътя светнаха лампите в някаква всекидневна и се загледах как две малки деца се гонят около маса за кафе. Виждах я как седи зад мен, отразена като привидение в прозореца, прозрачна. Сякаш тя изобщо не беше там — и в онзи момент тя наистина не беше. Беше на друго място, много, много по-лошо.

— Заведе ме на парти, парти на някакво по-голямо момче, вече в колеж, имаше алкохол и трева. Аз пих малко, пуших малко, беше ми за първи път, но исках да го впечатля. Мислех си, че ще се погрижи за мен. Измъкнахме се и отидохме в една стая, целувахме се и той поиска да правим секс. Но аз отказах, не бях готова. Точно както ти повтарят, не позволявай да те принуждават към секс, казват ти, нали? Нали така, Рижи?

— Да — отвърнах аз.

Вече се досещах какво ще последва, знаех какво ще ми каже, но въпреки това трябваше да я оставя да изрече думите на глас, защото ме беше избрала да ги чуя.

— Казах му, че искам той да ми бъде първият. — Тя гледаше към мен, почувствах очите ѝ по гърба ми, затова откъснах очи от щастливото семейство от другата страна на улицата и се обърнах. Погледът ѝ се задържа върху мен. — Но не тази вечер, това казах. Не в спалнята на някой непознат, върху купчина палта, когато всеки момент някой може да влезе. Представях си този момент сред розови листенца и свещи. Върнахме се на партито, пихме още малко, пушихме и той изпи някакво хапче и даде едно и на мен. Каза ми: „Това ще те изпрати в небесата“.

Роуз се поколеба, сведе за миг очи и аз прекосих стаята и отидох при нея, нямах намерение да го правя. Исках да остана там, където бях, страхувах се да не я притискам, но когато я погледнах как седи там, изглеждаше толкова млада, като малко дете. Малки деца, каквито все още бяхме, когато никой не ни гледаше. И знаех, че се нуждае от някой, който да я държи за ръка.

— Имах му доверие — прошепна тя, ръката стискаше моята толкова силно, че кокалчетата ѝ изпъкнаха, бели и сковани. — След това не помня почти нищо, само някакви откъслеци. Лица, вперени над моето, светлините изчезват. Болка. Смях.

— О, Роуз, не знам какво да кажа… — И да ме е чула, не даде знак, просто продължи да говори.

— Събудих се, беше ми студено. И ме болеше — каза тя. — Беше ми студено, защото бях гола, а ме болеше, защото… защото ме бяха изнасилили. Не знам кой е бил или колко са били. Не знам кой е бил там, кой е гледал и дали са правили снимки. И не знаех какво да правя, така че се изправих, намерих дрехите си и ги облякох. И се прибрах вкъщи. Татко го нямаше цяла нощ, дори не забеляза, че не съм си била вкъщи. Изкъпах се. Мислех си, ами, случило се е, сега просто трябва да го преодолея и да продължа. Мислех си, че мога да го направя. В крайна сметка не можех дори да си спомня какво се е случило. Мислех си, че всичко ще е наред. Мислех си, че сигурно е като да скъсаш с някого или да направиш нещо смущаващо или глупаво. Наистина си мислех, че ще е така.