Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Кога пристигнахте? — Гласът й също си го биваше.
— Току-що — отговорих й аз.
Флора протегна ръце към нас с намерението да ни отведе.
— Флора! — Това беше Рандъм.
— Да, братко?
— Можеш да покажеш на мистър Рот всички забележителности наоколо, но държа Мерлин да остане с мен за известно време.
Тя леко се нацупи за секунда и после пусна ръката ми.
— Е, сега вече си наясно какво значи монархически деспотизъм — обясни тя на Бил. — Властта опорочава хората.
— Аз си бях опорочен още преди да имам каквато и да е власт — каза Рандъм. — Освен това, винаги е по-добре да си богат и здрав… Имаш позволението ми да напуснеш, сестро.
Флора промърмори едно „хм“ и отведе Бил.
— Тук винаги е по-спокойно, когато тя си намери нов любовник някъде из Сенките — отбеляза Рандъм. — За съжаление, тази година Флора ще прекара тук по-хубавата част от годината.
Кимнах с разбиране.
Рандъм ми посочи едно кресло. Аз седнах, а той отиде до другия край на кабинета си.
— Вино?
— Не бих отказал — отвърнах му аз.
Той напълни две чаши, подаде ми едната и седна на едно кресло вляво от мен.
— Някой е стрелял и по Блийс — каза Рандъм. — Днес следобед, на друга Сянка. Улучил го е, но раната не е сериозна. И този стрелец се е измъкнал. Блийс беше на визита в приятелски настроено кралство.
— Предполагаш, че стрелецът е един и същ?
— Убеден съм. Наоколо никога не са се размотавали пушки, а сега изведнъж се появяват две. Трябва да е бил пак той. Или поне е принадлежал към същия заговор.
— Някакви догадки?
Рандъм поклати глава и опита виното.
— Исках да поговорим насаме — каза той, — и то преди някой от другите да се е добрал до теб. Има две неща, с които искам да си запознат.
Отпих от виното си и зачаках.
— Първото от тях е, че ситуацията наистина ме плаши. Опитът за покушение срещу Блийс говори, че едва ли става въпрос за разчистване на сметки с Кейн. Явно някой ни има зъб, ако не на всички, то поне на някои от нас. А сега разбирам, че са се опитали да убият и теб.
— Не съм съвсем сигурен, че има връзка между…
— Аз също. Но едно от възможните обяснения никак не ми харесва. Ужасно се боя, че един или няколко от нас могат да стоят зад това.
— Но защо?
Рандъм се загледа смръщено в бокала си.
— Векове наред в това семейство отмъщението е било начин да се разрешат личните конфликти. То не винаги е включвало убийство, макар това да е била една от основните алтернативи, но интригите винаги са били неизменна част от него. Мнозина не са се колебали да потъпчат достойнството на противника си, да го поставят в неизгодна позиция, да го прогонят в изгнание и дори да го осакатят, ако в замяна на това са можели да получат и най-незначително преимущество. А в споровете за трона всички скрупули са отивали по дяволите. Когато поех тази корона, за която никога не съм се натискал, аз си мислех, че нещата до голяма степен са се уталожили. Нямах сериозни причини да си отмъщавам на когото и да било и затова опитах да бъда справедлив към всички. Добре знам колко са докачливи братята и сестрите ми. И все пак мисля, че причината за това, което става сега не съм аз или пък тронът. Никой от другите напоследък не ме е гледал с лошо око. Бях останал с впечатлението, че всички са решили, че ще изберат по-малкото зло, ако се съгласят да се поддържаме взаимно. Не, не вярвам, че някой от тях се е разпалил дотам, че да пожелае короната. След коронясването ми бях свидетел по-скоро на разбиране и добра воля от тяхна страна. И все пак се чудя дали добре познатата семейна черта не е взела отново връх и някой от семейството не се е заел да урежда старите си сметки. Никак не ми се ще отново да заживеем сред подозрение, прекомерна предпазливост, измами, недоверие и двуличие. Това ни прави слаби, а винаги съществува възможността за заплаха отвън, срещу която трябва да сме единни. Естествено, говорих с всеки един от тях и всички те се заклеха, че не знаят нищо за някакви нови сплетни, интриги или отмъщения. И все пак усещам, че това ги направи подозрителни един към друг. Подозрението е станало неделима част от всички нас. Не ми е чак толкова трудно да си представя как някой от другите си припомня за старата си вражда с Кейн, независимо от факта, че той спаси задниците на всички ни, като навремето извади Бранд от играта. Същото важи и за Блийс. С две думи — всеки от нас би могъл да таи по нещо срещу кой да е от останалите.