Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Задгранично обаждане.
Миг по-късно усетих първите признаци на контакта. Освен това чух още веднъж шумоленето в храстите на отсрещния бряг.
— Мерлин.
Гласът на Рандъм ме викаше. Няколко секунди по-късно го видях, седнал зад бюрото си в библиотеката на Амбър.
— Да? — отвърнах му аз.
Образът му придоби плътност, стана напълно реален, сякаш го виждах през отворената врата на съседна стая. Все още възприемах част от заобикалящата ме реалност, макар тя да бе започнала да става някак далечна. Успях да видя как Джордж Хансен се измъква от храстите и тръгва към нас през потока, вперил поглед в мен.
— Искам те в Амбър и то веднага — заяви Рандъм.
Джордж вече бе нагазил във водата.
Рандъм вдигна ръката си и я протегна към мен.
— Идвай — каза той.
По това време светът вече се бе размазал около мен и аз само чух Джордж да вика: — „Спри! Чакай! Трябва да дойда с…“
Пресегнах се и хванах рамото на Бил.
— Не мога да те оставя тук с този откачалник — казах аз. — Хайде!
С другата си ръка стиснах тази на Рандъм.
— Готов съм — казах аз и пристъпих напред.
— Спрете! — изкрещя Джордж.
— Върви по дяволите — отвърнах му аз и го оставих да сграбчи дъгата, последвала нашето изчезване.
Глава 7
Когато се озовахме в библиотеката, Рандъм ни изгледа озадачено. Изправи се и въпреки това си остана по-нисък и от двама ни. Веднага след това прехвърли вниманието изцяло върху Бил.
— Мерлин, кой е този човек? — попита той.
— Адвокатът на семейството Бил Рот — казах аз. — Преди винаги сте ползвали неговите услуги чрез посредници. Мислех, че може би ще искаш да…
Бил тъкмо се канеше да падне на коляно и вече бе промълвил „Ваше Величество“, но Рандъм го хвана за раменете.
— Я зарежи тия глупости — каза той. — Не сме на прием. — После стисна ръката му и добави: — Наричай ме Рандъм. Винаги съм искал да ти благодаря лично за работата, която свърши по оня договор. Но така и не успях да намеря време за това. Радвам се да те видя тук.
Никога досега не бях виждал Бил онемял, но сега той просто оглеждаше втрещено ту Рандъм, ту стаята, ту далечната кула, която се виждаше през прозореца.
Няколко секунди по-късно го чух да промълвява едва-едва: — „За мен е истинска…“
— Дали не ми се е сторило, че някой се хвърли към вас? — ме попита Рандъм, прокарвайки ръка през непокорната си кестенява коса. — Освен това съм сигурен, че последните ти думи не бяха отправени към мен.
— Имаме си малък проблем — отговорих му аз. — Това е истинската причина да доведа Бил тук. Накратко, някой се опитва да ме убие и…
Рандъм вдигна ръка.
— Спести ми подробностите. Искам да чуя абсолютно всичко, но… нека това да стане по-късно. И без друго в момента са ми се струпали малко повече гадости от обикновено, а не е изключено и твоите проблеми да са свързани с тях. Остави ме да поема глътка въздух.
Едва сега забелязах, че някои от бръчките по иначе забележително младоликото му лице са се задълбочили. Бързо се досетих, че вероятно е сериозно притиснат.
— За какво става въпрос? — попитах аз.
— Кейн е мъртъв. Бил е убит — отвърна ми той. — Тази сутрин.
— Как е станало?
— Той беше на сянката Дейга — далечно пристанище, с което поддържаме търговски връзки. Беше отишъл там с Жерар за подновяването на един стар търговски договор. Простреляли са го в сърцето. Умрял е веднага.
— Стрела значи?
— Стрела ли?! Нищо подобно! Снайперист, на един от близките покриви. Успял е да се измъкне.
— Мислех, че тук барутът е неизползваем.
Рандъм обърна нагоре длани в красноречив жест.
— Дейга може би е достатъчно навътре в Сенките, за да прави изключение. Никой не си спомня да е правил подобни опити там. Освен това не забравяй, че баща ти успя да открие съставка, която да замести барута дори в Амбър.
— Вярно. Почти бях забравил за това.
— Както и да е. Погребението е утре и…
— Бил! Мерлин!
Моята леля Флора, която навремето бе отхвърлила многобройните предложения на Росети, едно от които — да му позира, влезе в стаята. Висока, стройна и бляскава, тя се втурна към нас и целуна Бил по бузата. Не го бях виждал да се изчервява. Аз също отнесох една целувка, която не успя да ме разчувства чак толкова, тъй като не бях забравил, че някога леля Флора бе изпълнявала ролята на тъмничар на баща ми.