Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Никакви кошмари не навестиха съня ми. Спах дълбоко и спокойно, тъй като знаех, че Фракир би ме събудила в случай на опасност. Всъщност дори се успах и това ми дойде доста добре. Утринта беше слънчева, а птиците пееха.
Наплисках се с вода, сресах косата си и отново измъкнах от Сенките чисти панталони и риза. После слязох по стълбите на първия етаж и се запътих към кухнята. На кухненската маса открих бележка. Вече почваше да ми писва да намирам бележки, но тази поне беше от Бил, който ме уведомяваше, че му се е наложило спешно да отиде до офиса. Съветваше да не се стеснявам при подбора на закуската си. Той щял да се върне малко по-късно.
Надзърнах в хладилника и се подсигурих с английски кифлички, парче пъпеш и чаша портокалов сок. Заредих кафеварката преди да започна със закуската и малко след като привърших, кафето беше вече готово. Налях си една чаша и отидох на верандата.
Седнах там и се опитах да реша дали да не оставя и аз бележка и да се захвана за работа. Моят мистериозен доброжелател, който можеше да се окаже и самият „З“, се бе обадил веднъж дотук, а после бе дошъл и лично до къщата. Как точно бе научил, че съм тук, не беше от особено значение. Но това беше къщата на мой приятел и макар да бях дошъл, за да се посъветвам с Бил относно своите проблеми, мисълта, че бих могъл да го изложа на опасност, никак не ми харесваше. Освен това, макар че денят едва започваше, а срещата беше насрочена чак за вечерта, не ми оставаше кой знае колко време, за да измисля нещо. Щеше да бъде глупаво от моя страна да изчезна точно сега. Далеч по-добре щеше да е да изчакам до часа на срещата. Така щях да мога да държа нещата тук под око и да защитя Бил, ако нещо се случеше…
Изведнъж ме завладя едно видение — Бил пише бележката под дулото на пистолета и после бива отведен като заложник, за да могат след това да ме притиснат да отговоря на някои въпроси.
Хукнах към кухнята и се обадих в офиса му. Неговият секретар, Харас Крейпър, вдигна на второто иззвъняване.
— Здравейте, обажда се Мърл Кори — казах аз. — Мистър Рот там ли е?
— Да — отвърна секретарят, — но точно в момента разговаря с клиент. Дали няма да е възможно той да ви се обади след това?
— Не, няма нужда — казах аз, — и без друго ще се видим по-късно. Не го притеснявайте. Благодаря ви.
Налях си още една чаша кафе и се върнах на верандата. Подобни ситуации много ме изнервят. Реших, че ако довечера всичко не тръгне с краката нагоре, веднага след това ще си тръгна.
Една фигура се появи иззад ъгъла на къщата.
— Здрасти, Мърл.
Беше Джордж Хансен. Фракир трепна едва доловимо, като че ли първо се канеше да ме предупреди, но след това прецени, че не си струва. Странно. И необичайно.
— Здрасти, Джордж. Как си днес?
— Не мога да се оплача. Мистър Рот вътре ли е?
— Боя се, че не. Наложи му се да отиде до градчето за известно време. Предполагам, че ще се върне за обяд или малко по-късно.
— О. Преди няколко дни ме помоли да намина, когато съм свободен. Трябвало да се свърши някаква работа.
Той се приближи и опря крака си на първото стъпало.
Аз поклатих глава.
— Не мога да ти помогна. Нищо подобно не ми е споменавал. Май ще трябва да минеш по-късно.
Той кимна, измъкна цигарите си, изтегли една и я запали. После отново затъкна кутията в навития ръкав. Този път фланелката беше на „Пинк Флойд“.
— Как се чувстваш тук? — попита той.
— Чудесно. Ще пийнеш ли чаша кафе?
— Стига да няма проблем.
Станах и тръгнах към кухнята.
— С малко сметана и захар — извика той след мен.
Когато се върнах с неговото кафе, той вече се беше настанил на един от другите столове на верандата.
— Благодаря.
Джордж отпи от чашата си и каза:
— Знам, че баща ти се казваше Карл, а не Сам, въпреки че на мистър Рот май му изневери паметта.
— Или езикът.
Той се засмя.
Имаше нещо особено в начина, по който говореше. Почти можех да се закълна, че именно той ми се бе обадил вчера вечерта, и все пак гласът на Джордж беше някак по-овладян и говореше по-бавно, сякаш за да не ми даде възможността да се уверя напълно. Но не приликата между двата гласа ме притесняваше.