Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Успокой се, когато застана пред халифа, твоят възлюблен му разказа дума по дума онова, което и ти!
После халифът се върна при мен и рече:
— Какво ти даде смелост да влезеш в дома ми?
— О, емир на правоверните! — отговорих аз. — Дадоха ми я моята глупост, любовта ми и знанието, че ще получа прошка от благородното ти сърце.
Заплаках и целунах земята пред нозете му, а той каза:
— Прощавам ви и на двамата!
Нареди ми да седна. Извика кадията и ме ожени за Шаджарат ад-Дур. Тържествено ми я предадоха в нейната стая. След три дни излязох и отнесох всички дарове в моята къща. Всичко, което виждаш в дома ми, о, емир на правоверните, и го позна чие е, е от нейната прикя! Един ден тя ми рече:
— Халиф Мутауаккил е благороден мъж! Но се боя да не би един ден да му хрумне нещо лошо за нас!
И докато разговаряхме, дойде пратеник на халифа, който от негово име настояваше да върна жена си при него, защото много обичал песните й. Тя отиде, изпълнила му молбата и той й рекъл:
— Не ни забравяй!
Договорили се понякога да го посещава. Веднъж той я извика. Дори не усетих кога бързо се върна с разкъсани дрехи и разплакани очи. Разгневен се развиках, защото си помислих, че халифът е наредил да я отвлекат:
— Какво, да не би Мутауаккил да ти се е разгневил?
— Какъв ти Мутауаккил! — възкликна тя. — Няма я вече властта на Мутауаккил, зачеркнато е името му!
— Казвай какво е станало? — възкликнах аз.
— Той си седял зад завесата и си пиел кафето! Нападнал го синът му Мунтасир заедно с една турска дружина и го убили! Едва избягах със слугинята и се оставих в ръцете на Аллаха!…
Скочих начаса, о, емир на правоверните, и отпътувах за Басра! Там ме стигна вестта за войната между Мунтасир и Мустаин. Изплаших се и се пренесох с жена си, майка си и имането си в Басра.
Това е моята история, о, емир на правоверните, нито дума не съм добавил от себе си, нито дума не съм отнел! Всичко, което виждаш в дома ми и което носи името на дядо ти Мутауаккил, ми е дар от него!
Много се зарадвал халифът от разказа на Абул Хасан, който извел пред него жена си и децата, които тя му родила. Той се възхитил от хубостта им, взел дивит и наредил всичките имоти на Абул Хасан да бъдат освободени от данъци двайсет години напред. Взел го за свой сътрапезник и те живели така, докато съдбата не ги разделила и след дворци те се заселили в гробове! Хвала на всеопрощаващия Аллах!…
Приказка за Абдуллах бен Фадил, наместник в Басра, и неговите двама братя
Разказват също, царю честити, че един ден халиф Харун ар-Рашид преглеждал сметките от данъците в страната. Видял, че всички данъци са пристигнали в хазната, с изключение на Басра. Седнал той в дивана си и наредил да дойде везирът Джаафар. Когато везирът се изправил пред него, халифът му рекъл:
— От всички страни данъците дойдоха в хазната без данъка на Басра — оттам няма нищо!
— О, емир на правоверните, пък може на наместника ти в Басра да му се е случило нещо, което да му е попречило да изпрати данъка! — казал везирът.
— Данъкът би трябвало да пристигне преди двайсет дни! Този срок не може да бъде нарушаван! Дори да не е могъл да го изпрати, той би трябвало да поднесе някакво извинение! Изпрати при него нахлебника ни Абу Исхак от Мосул!
Прибрал се Джаафар у дома си, извикал Абу Исхак Мосулеца, написал заповедно писмо и му рекъл:
— Иди при Абдуллах бен Фадил, наместника на Басра, и виж какво му е попречило да изпрати данъка! Получи от него този данък и бързо го донеси! Ако видиш, че не е готов и той започва да ти се извинява, доведи го да поднесе лично извинението си на халифа!
Абу Исхак взел със себе си пет хиляди конници воини и тръгнал. Стигнал до Басра. Узнал Абдуллах бен Фадил за пристигането му, посрещнал го, въвел го в града, отишли в двореца му. Абу Исхак седнал в поднесеното му кресло, поканил Бен Фадил да седне до него и след обичайните поздравления Бен Фадил рекъл:
— Има ли специална причина за пристигането ти тук?
— Да, има! — отговорил Абу Исхак. — Идвам за данъка. Халифът си го иска, а срокът за изпращането му е изтекъл!
— Да не беше се морил, господине! — рекъл наместникът. — Данъкът е приготвен до последния грош и бях решил да го изпратя утре! Но щом си дошъл — ще го предам на тебе, след като ми погостуваш три дни! Наш дълг е да ти дам дар, който ще увеличи твоя хаир и хаира на емира на правоверните!