Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Бил улови усмивката ми и аз кимнах.
— Но това не е всичко, нали? — каза той. — Чакай, не ми казвай. Ти също си го излъгал, проектът е бил истински, нали?
— Да.
— Май ще е по-добре да не те разпитвам повече за него, освен ако ти смяташ, че ще е от значение за нашето разследване. Предполагам, че става въпрос за нещо голямо и важно за теб, а от мен хич не е трудно да се измъкне нещо. Въобще не издържам на болка. Добре си помисли.
Така и направих. Замълчах за известно време, докато размисля.
— Не е изключено и да се окаже важно — казах аз накрая. — Но по-скоро по някакъв заобиколен начин, на който съм сигурен, че не разчиташ в момента. Не разбирам само как този проект би могъл да се окаже значим, както ти каза, за Люк или за когото и да е, тъй като аз единствен знам за какво служи. Не, не мога дори да го впиша в едно уравнение с необичайния интерес на Люк. Затова ще постъпим така, както ти предложи, и просто ще забравим за него.
— Съгласен. Сега ми се ще да помислим над изчезването на Люк, което…
Някъде в къщата иззвъня телефон.
— Извини ме за минутка — каза Бил.
Стана и се запъти към кухнята.
След няколко мига го чух да ме вика:
— Мърл, за теб е.
Отидох при него. С влизането си в стаята го погледнах въпросително, но той просто сви рамене и поклати глава. Прехвърлих набързо спомените си за къщата и се сетих, че вътре има още два телефона. Посочих към Бил, после посочих към неговия кабинет и изимитирах вдигането на телефонна слушалка. Той се усмихна и кимна.
Аз поех слушалката и изчаках, докато чуя пропукването, което означаваше, че Бил е вдигнал слушалката на другия телефон. Едва тогава се обадих, като се надявах, че човекът, който ме търси, ще си помисли, че именно аз съм вдигнал от друг апарат.
— Ало — казах аз.
— Мърл Кори?
— Да, аз съм.
— Нуждая се от малко информация, с която мисля, че разполагате.
Гласът беше мъжки и ми се струваше познат, макар и не съвсем.
— С кого говоря? — попитах аз.
— Съжалявам, но не бих могъл да ви кажа.
— В такъв случай моят отговор вероятно ще ви прозвучи по същия начин.
— Ще ми позволите ли поне да задам въпроса си?
— Слушам ви — казах аз.
— Добре. Вие двамата с Люк Рейнард сте приятели.
Той замълча.
— Би могло да се каже — казах аз, за да запълня паузата.
— Той е споменавал пред вас за места, наречени Амбър и Царството на Хаоса.
Отново по-скоро твърдение, отколкото въпрос.
— Може би — казах аз.
— Вие самият знаете ли нещо за тези места?
Най-накрая въпрос.
— Може би — повторих аз.
— Моля ви, много е важно, необходимо ми е нещо повече от „може би“.
— Съжалявам. Но можете да разчитате единствено на това „може би“, освен ако не решите да ми кажете кой сте и защо се интересувате.
— Бих могъл да ви бъда от голяма полза, ако ми отговорите искрено.
Замълчах тъкмо навреме и усетих как пулсът ми се ускорява. Последното твърдение беше изречено на Тари. Не отговорих нищо.
После:
— Е, явно и това не помогна и аз не знам какво да мисля по въпроса.
— Моля? По кой въпрос не знаете какво да мислите? — попитах аз.
— Кой от двама ви е от някое от тия две места?
— Може и да ви прозвучи тъпо, но вас това какво ви засяга?
— Над някой от двама ви тегне огромна опасност.
— Над онзи, който е от някое от онези две места, или над другия, който не е?
— Не мога да ви кажа това. Не бих могъл да си позволя още една грешка.
— Какво имате предвид? Коя беше последната ви грешка?
— Значи няма да ми кажете, нито заради собствената си безопасност, нито за да предпазите приятеля си?
— Бих могъл — казах аз, — ако бях убеден, че случаят е точно такъв. Но на фона на това, което знам, реалната заплаха би могла да идва именно от вас.
— Уверявам ви, че просто се опитвам да помогна на подходящия човек.