Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
Вдигнах деветмилиметровия пистолет с двете си ръце, изпънати докрай напред. От раната отстрани на тялото ми течеше кръв, но болката беше поутихнала и главата ми бе започнала да се прояснява. Каякът пак се движеше; беше на петдесетина метра от мен. Знаех, че това е пределната дистанция за пистолета ми, затова лежах неподвижно и го наблюдавах, примижал над мерника. С приближаването на лодката ставаше все по-лесно да стрелям. Преместих мерника си от слепоочието върху долната челюст и после върху торса на гребеца. В съзнанието ми изплува лицето на кмета. До него бе застанал федерален агент, със значка и многозначителна усмивка. Пръстът ми обра мекия спусък. После издишах въздуха от дробовете си и се дръпнах назад в буренаците.
Устата ми сякаш беше пълна с пясък, когато се обадих по радиото, за да съобщя на Родригес за лодката. За момент ритмичното пулсиране на ротора над главата ми сякаш отслабна, но после се засили. Хеликоптерът се беше отклонил малко на север, но пилотите разполагаха с достатъчно време, за да се върнат и да преградят пътя на каяка. Междувременно той продължаваше да пълзи бавно през лагуната. Отново вдигнах пистолета и го взех на мушка. Този път само на шега. Мъжът се беше привел напред и гребеше с всички сили — още малко несръчно, но все по-равномерно. Веднъж обърна лице настрани, сякаш бе усетил нечие присъствие, и профилът му се очерта на фона на отблясъците от водата. Свалих оръжието. В този момент се чу сух пукот и гръдният кош на гребеца избухна в облак от кървави пръски и парчета тъкан.
Робълс чу изстрела и усети как нещо го сграбчи за гърлото. Изведнъж се озова на дъното на лодката с очи, изцъклени към небето, потънал в локва от собствената си кръв. Сети се за младата жена от предната нощ. Бе му доставило удоволствие да я убие. Тази сутрин на Лейк Шор Драйв насладата му беше още по-пълна. Припомни си и останалите: уплашени жени, които се съпротивляваха на тъмнината… деца, приели съдбата си… малките им гробчета в гората. Това бяха личните му богатства. Съкровените му тайни. Докато днес бе денят, в който щеше да се прослави.
Картината в съзнанието му избледня и на нейно място изгря летен ден. Той беше дете, излязло да лови риба. Слънцето галеше, лодката се полюшваше под тежестта на мъжа, който се наместваше на носа с цигара в едната ръка и въдица в другата. Робълс си спомни пъстървата, която мъжът бе хванал този ден — сребристорозова върху мръсното, очукано дъно на лодката. Мъжът я хвана за хрилете, с корема надолу, и два пъти я халоса със заоблената дръжка на ножа. После я метна в ръждясалия трюм, пълен с вода. Робълс се видя отново, наведен над люка; отдолу го гледаше кръгло черно око. Мъжът се върна при носа и скоро задряма. Момчето остана на мястото си, дишайки тихо, загледано в спокойната вода, която се движеше полека покрай лодката.
Това си мислеше Робълс, докато гледаше небето над себе си, а дробовете му се пълнеха с кръв. Стори му се, че чува шум от полицейски хеликоптер, но накрая всичко утихна.
30
— Нищо ми няма — казах аз за четвърти път през последната минута и половина. Устата ми сякаш беше пълна с опърлена козина. Пресегнах се за пластмасовата чашка с вода и с движението си обтегнах системата, поставена във вената ми. Водата се плъзна в гърлото ми, без да утоли жаждата.
— Даваш ли си сметка колко близо беше до смъртта?
Рейчъл бе застанала отстрани до линейката, приведена напред, със скръстени на гърдите ръце. Главата й беше бинтована. Когато се обадих по радиостанцията на Родригес, двамата разговаряли по средата на Лейк Шор Драйв. Малко след това постъпил и рапорт, че съм ранен. Тя се метнала в една от патрулните коли и през цялото време навиквала полицаите. Поне това беше тяхната версия впоследствие.
— Куршумът се е закачил в жилетката ми — казах аз, като й посочих с пръст четирите шева отстрани. — Драскотина, нищо сериозно.
— Въобще не е нищо, мистър Кели — обади се сестрата от екипа за бърза помощ. С намесата си тя никак не ми помагаше, затова реших да не й обръщам внимание.
— Как ти е главата? — попитах.
Рейчъл попипа белия бинт на слепоочието си.
— Главата ми си е добре.
Рейчъл се бе оказала на неподходящо място в неподходящ момент. Дали бе изтеглила лош късмет или невероятно добър, зависеше от гледната точка. Във всеки случай вината не беше моя, както и да изглеждаше отстрани.