Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
Зави по Сейнт Джеймсиз Стрийт, която го поведе по слабия си наклон към двореца Сейнт Джеймсиз. Страйк рядко посещаваше тази част на Лондон, предвид че нямаше нито средствата, нито склонността да пазарува от магазините за елегантно мъжко облекло, за оръжия или за вина, чиито търговски марки датираха от векове. Но докато приближаваше Парк Плейс, бе споходен от спомен от личния му живот. Вървял бе по тази улица преди повече от десет години заедно с Шарлот.
Тогава се бяха движили нагоре по склона, отиваха да се срещнат за обяд с баща й, сега вече покойник. Страйк беше в отпуск от армията и отскоро бяха възобновили онова, което за всичките им познати бе непонятна и обречена любовна връзка. Нямаше поддръжник за нея сред нито един от близките на двама им. Неговите хранеха към Шарлот чувства, вариращи от недоверие до остра неприязън, докато нейните винаги бяха приемали Страйк, незаконен син на рок звезда със съмнителна слава, като поредния израз на потребността на Шарлот да шокира и бунтарства. Военната кариера не представляваше нищо за семейството й или по-скоро бе още един знак за плебейската му непригодност да мечтае за ръката на красавица от добър род, тъй като джентълмените от класата на Шарлот не отиваха във военната полиция, а в гвардейските или в кавалерийските полкове.
Тя бе стискала ръката му много силно, когато влязоха в италиански ресторант някъде наблизо. Точното му място убягваше на Страйк в момента. Спомняше си само изражението на гняв и неодобрение, изписало се по лицето на сър Антъни Камбъл, когато се приближиха до масата. Страйк бе разбрал, преди още да бъде изречена и дума, че Шарлот не е казала на баща си за възобновяването на връзката им, нито че ще го доведе със себе си. Беше пропуск напълно в стил „Шарлот“ и вещаеше сцена в стил „Шарлот“. Страйк отдавна бе живял с подозрението, че тя създаваше ситуации поради неудовлетворимата си нужда от конфликт. Наред с постоянната си митомания беше склонна към изблици на унищожителна откровеност и към края на връзката им бе признала на Страйк, че едва ли не само по време на скандал се усеща жива.
Когато Страйк стигна до Парк Плейс, редица от боядисани в кремаво къщи, отклоняваща се от Сейнт Джеймсиз Стрийт, си даде сметка, че при внезапно сполетелия го спомен за Шарлот не изпита болка, и се почувства като алкохолик, който за пръв път подушва бира, без да се окъпе в пот и да му се налага да се бори с отчаян копнеж. „Може би това му беше краят“, каза си, когато застана пред черната врата на „Пратс“ с балюстрадата от ковано желязо отгоре. Може би две години след като тя му бе казала непростимата лъжа и той си бе тръгнал окончателно, вече бе излекуван, изчистен от онова, което някога бе приемал, макар да не бе суеверен, като бермудски триъгълник, опасна зона, способна да го засмуче чрез притегателната сила на Шарлот към дълбините на болка и мъка.
Със смътно чувство на триумф Страйк почука на вратата на „Пратс“.
Отвори дребна жена с майчинско излъчване. Изявеният й бюст и живи ярки очи му създадоха асоциация с птичка – червеношийка или орехче. Когато заговори, той улови акцент от запада.
– Вие трябва да сте господин Страйк. Министърът не е дошъл още. Заповядайте.
Той я последва по коридор, от който зърна огромна маса за билярд. В интериора преобладаваха алени и зелени цветове и тъмно дърво. Икономката, за която той прие, че е Джорджина, го поведе надолу по стръмни стълби, по които Страйк заслиза предпазливо, здраво хванат за перилата.
Озоваха се в уютен сутерен. Таванът беше толкова нисък, та изглеждаше частично поддържан от голям шкаф с наредени в него декоративни порцеланови чинии, като най-горните се вдълбаваха в мазилката.
– Не е много широко при нас – изтъкна тя очебийния факт. – Имаме шестстотин членове, но можем да сервираме храна само на четиринайсет наведнъж. Желаете ли нещо за пиене, господин Страйк?